НОРАТ ТЕР-ГРИГОРЯНЦ: РАЗКАЗ ЗА АРМЕНСКИТЕ ОТМЪСТИТЕЛИ

бележка и интервю: Артур Приймак

История на арменската бойна организация АСАЛА

Арменската революционна федерация “Дашнакцутюн” е създадена в Тифлис през 1890 г. Дашнаците (членовете на организацията) участват в социалистическото движение в царска Русия, занимават се с агентурно-подривна работа в Османската империя, осъществяват кратък и неуспешен алиянс с младотурците. В годините на Първата световна война водят бойни действия на страната на Русия в състава на арменски батальони, набрани от арменци, произхождащи от Турция. След краха на Руската империя дашнаците създават в бившата Ереванска губерния буржоазно-националистическата Република Армения. През 20-те г. на XX век, когато  Армения влиза в състава на СССР, поставените извън закона дашнаци се пръскат по целия свят. Значителна част от тях се установява в Лос Анджелис, където създава “Арменски национален конгрес в Америка” (ANCA). ANCA от началото на своето съществуване става ядро на арменското лоби в Конгреса на САЩ и активен инструмент на  американските спецслужби в Закавказието и цялото постсъветско пространство. Почти едновременно с ANCA е създадено бойното крило на общоарменския конгрес, наречено АСАЛА - абревиатура от Armenian secret Army for the Liberation of Armenia (Арменска тайна армия за освобождение на Армения).

Както казват историците на съветските спецслужби, ангажираността на ANCA и “Дашнакцутюн” със Запада активно се проявява в годините на разпада на СССР. Редица източници свидетелстват: основни тласъци към целенасоченото разрушаване на страната са се осъществявали по извънредно “арменски” канали. В тази връзка не е безинтересно да се отбележи “петия член” на много буревестници от “епохата на Елцин”. Бащината фамилия на Елена Бонер е Алиханян. Вдовицата на Сахаров не криела симпатията си към идеята за “Велика Армения” и партия “Дашнакцутюн”. Някои арменски източници твърдят, че арменски корени имала и Галина Старовойтова. Тези източници акцентират на това, че Галина Василиевна през 80-те активно работела  в арменските национални  комитети  ”Карабах” и “Крунк”. (За етническата рускиня от Челябинск, каквато била Старовойтова по паспорт, този факт е наистина необичаен).

Що се отнася до АСАЛА, то КГБ СССР активизира спрямо нея след събитията от 19 януари 1977 г. в Москва. В този ден още безметежната столица на СССР е разтърсена от три  взрива. Първият, на спирката на метро “Първомайска - Измайловски парк”, отнема живота на седем души. Още два взрива прогърмяват на улица „25 Октомври” и в магазин на площад „Дзержински”. Ръководеното лично от Андропов следствие стига до терористите. Такива се оказват жителите на Ереван Затикян и Багдасарян, арменски националисти, ратуващи за създаването на “Велика Армения”.

Оттогава думите АСАЛА, “Дашнакцутюн” за съветските спецслужби най-напред се свързват с московските атентати от 1977 г. Жертва на този рефлекс става и активистът от “евромайдана” Сергей Нигоян. След заявление на пресслужбата на “Беркут” за принадлежността на Нигоян към АСАЛА, някои руски експерти сметнаха, че зад управляемия хаос Украйна е възможно да стои бойната структура на “Дашнакцутюн”, а тя, на свой ред, да е използвана от спецслужбите на САЩ. Такава версия, в частност, изложи пред автора на материала негов познат сътрудник от Руския институт за стратегически изследвания - водещия аналитичен център на Администрацията на президента на Русия. А официално АСАЛА се смята за разпусната от 1991 г.

Трябва ли да се обръща внимание на такава смайваща версия, дошла от киевския “Беркут”? По темата авторът на материала разговаря с Норат Тер - Григорянц - съветски генерал, ветеран от войната в Афганистан, в началото на 90-те г. - един от основателите на  Въоръжените сили на Армения и Армията на Република Арцах (Нагорни Карабах).

Версията за съпричастността на Нигоян към АСАЛА Тер - Григорянц смята за незаслужаваща внимание. Нигоян, според него е обикновен идеен младеж, загинал по волята на управляващата Украйна фашистка хунта. Съветският генерал предложи да разкаже на читателите на “Завтра” историята на движението АСАЛА.

- Норат Григориевич, с какво започва “Армията за освобождението на Армения”, кой е в основата на създаването й?

- Предтеча на АСАЛА била организация, наречена “Немезис” - по името на древногръцката богиня на отмъщението. “Немезис” била създадена в началото на ХХ век от родения в Османската империя Акоп Тер-Акопян, арменски патриот. На базата на “Немезис” по-късно се ражда АСАЛА. Защо на арменците е била необходима собствена бойна организация? В периода на Първата световна война турците, използвайки случая, пристъпили към въдворяването и унищожаването на арменското население на Анатолия. Исторически Анатолия - това е Западна Армения, арменска земя. Изтреблението на анатолийските арменци през 1876 г.  започнал султан Абдул-Хамид.  А при младотурците  геноцидът взел масов мащаб. Ето пример: мобилизирали арменците в турската армия, после ги разоръжили и унищожили всички. Най-напред младотурците изтребвали цвета на нацията: писатели, поети, художници, архитекти, юристи. После се заели с останалите: старци, деца, жени. Младотурците унищожавали арменците съвсем не сами. Техни вдъхновители били чужди военни съветници - немски офицери, а помагачи - кюрдските главорези “хамидие”. Съвсем малко арменци успели да се спасят по чудо. Аз съм потомък на бивши граждани на Османска Турция. Моите родители и роднини живеели в Западна Армения. Бягайки от геноцида, нашите стигнали до Владикавказ, Армавир, Грозни, Александропол (сега Гюмри, бивш Ленинакан).

Така че няколко арменски патриоти се събрали и решили да отмъстят за смъртта на роднини и близки, за мъката на арменския народ. Те създали организацията “Немезис” - оръдие на арменското отмъщение към организаторите на геноцида на нашия народ. От 600 имена на основните организатори на геноцида бил съставен «черен списък» на 200 звяра в човешка кожа, които трябвало да бъдат унищожени незабавно, където и да се намират. Било уговорено: извършвайки акта на ликвидация на турския палач, арменският отмъстител нямал право да се укрива от властите на страната, където е извършил акта на отмъщение. Например, отмъстителят убива врага на своя народ на улица в Берлин или Рим, и после се предава в местната полиция. Следейки съдебните процеси над арменските отмъстители, светът научавал за геноцида над арменците в Османската империя и за етническите чистки в кемалистка Турция. 

- Кои от виновниците за геноцида на арменците успели да ликвидират? И нима тези турци не мислели да се скрият? Както си спомняме, в кемалистка Турция те били задочно осъдени на смърт.

- Палачите  спокойно се движели в Баку, Тифлис,  Берлин, Рим. Те не само не се страхували от нищо, но и намирайки се в емиграция,  продължавали  да кроят планове за по-нататъшното унищожение на арменския народ. Състоялият се над тях през 1919 г. в Турция задочен процес не променил нищо. Нещо повече, жената на палача на арменския народ Талаат (министърът на вътрешните работи в правителството на младотурците) до края на дните си получавала парична помощ от турската държава.

Първи бил убит главният палач на моя народ - министърът на вътрешните работи на Османската империя Талаат. На него принадлежат слова: «Целта на депортацията на арменците е небитието». На 15 март 1921 г. в Берлин този канибал бил ликвидиран от  Симон Тейлерян. Съдът напълно оправдал Тейлерян. Началникът на специалната комисия по депортацията Шакир бей бил изпратен след Талаат в ада на 17 април 1922 г. Отмъстителят Арам Ерканян бил оправдан от берлинския съд.

На 5 декември същата година в Рим бил унищожен Саид Хадим паша, бивш първи министър на Турция. Отмъстителят Аршавир Ширикян бил освободен от затвора. На 18 юли 1921 г. в Константинопол бил разстрелян Бейбут Джаваншир хан - бивш министър на мусаватистки Азербайджан, организатор на клането на арменците в Баку. Отмъстителят Мисак Торлакян бил напълно оправдан. Гасикбеков, Сарафов и Искандер Хан - Хойски, палачи на Карабах и арменците в Баку, били ликвидирани от група, начело с Арам Ерканян. Арам Ерканян през април 1922 г. също така убил Джамал Азими -  член на партия “Иттихад”, патологичен арменофоб. Азими се криел в Берлин.  Джемал-паша - член на управляващия триумвират на Турция, морски  министър, главен виновник за унищожаването на арменците в Сирия и Месопотамия. Степан Цахикян и Петрос Тер - Погосян унищожили този изверг на 25 юли 1922 г. по пътя от Тбилиси за Анкара.

Отмъщението настигнало и Енвер паша - военния министър на Турция, зет на султана, главен идеолог на геноцида. Енвер не бил убит зад граница с изстрел на отмъстител. Направили го на решето с картечен откос по време на бой с червеноармейци в Бухара, през август 1922 г. Стрелял в Енвер чекистът Акоп Меркумов, арменец. Меркумов макар и да не бил член на “Немезис”, знаел в кого насочва картечницата си. Отмъстителите също така екзекутирали онези арменци, които по време на геноцида предавали на турските власти укриващи се от изтреблението хора, прислужвали на турците и в една или друга степен поощрявали геноцида над събратята си.

- А как се появила АСАЛА?

- Тя се появила през 1975 г. Идеен баща на АСАЛА се смята Гурген Яникян, застрелял в 1973 г. двама турски дипломати. Яникян се надявал да привлече със своя акт на отчаяние  внимание към въпроса за отрицанието на геноцида на арменците в Турция. АСАЛА действала и под други имена: «Организация 3 октомври», «Организация 9 юни», «Организация Орли» и др. Причините за създаването на АСАЛА са разяснени в манифеста на организацията от 1975 г. В този документ, обърнат към световната общност, правителствата и средствата за масова информация, се казвало: “Решението ни да прибегнем към насилие е следствие от потъпкването на справедливите и мирни искания на арменския народ към турското правителство и неговите покровители. Пренебрежението и цинизмът на Турция и световната общност (…) все повече ни убеждават, че справедлив съд може да има само по пътя на въоръжената борба (…) Нека международното обществено мнение ни нарече престъпници и терористи. Всичко това няма за нас никакво значение. Ние знаем своето дело и знаем какво трябва да правим в бъдеще”. Акциите на АСАЛА били насочени срещу турски дипломати, държавни длъжностни лица, посолства, консулства, а така също срещу чужди организации, които оказвали материално и военно съдействие на Турция. Организацията установила тесни връзки с кюрдски и арабски демократични и революционни движения.

- АСАЛА признала, че се е занимавала с терор срещу Турция. Кои терористични акции на АСАЛА бихте отбелязали специално?

- Първата акция на АСАЛА бил взрив в ливанския офис на Световния съвет на църквите. Това се случило на 20 януари 1975 г. Жертви нямало, пострадало само учреждението. Взривът бил, защото Световния съвет на църквите исторически спомагал за емиграцията на арменците от Армения и възпрепятствал връщането на арменците в историческата им родина - Западна Армения. На 22 октомври същата година бил убит посланикът на Турция в Австрия, след два дни - посланикът на Турция във Франция. След няколко дни неизвестно лице позвънило в агенция “Франс Прес” и казало неизвестното дотогава име на организацията, поела отговорността за случилото се. Така светът научил за АСАЛА. За турските чиновници започнал ужасен период.

През 1975-1982 г. бойците от АСАЛА извършили 136 въоръжени действия в различни страни, убивайки повече от 50 турски посланици и консули, без да броим сътрудниците от много по-нисък дипломатически ранг. Повече от пет години организацията действала в условията на свръхсекретност, включително до там, че в някои политически кръгове се изказвали съмнения в арменския произход на членовете на АСАЛА. Едва през 1980 г. в Швейцария при поставяне на взривно устройство били арестувани Алек Енигомшян и Сюзи Масерджян.

На 15 юли 1983 г. в парижкото летище Орли, в секцията за регистрация на пътниците от турската авиокомпания била взривена бомба, в резултат на която загинали 7 и били ранени  56 души. Този инцидент станал повратен в историята на АСАЛА. Били арестувани 50 члена на организацията, а в ръководството й се разгърнала остра полемика за целесъобразността от продължаването на борбата с толкова сурови методи.

- Християните-арменци са по-близо до Запада, отколкото турците. Освен това на Запад в годините на геноцида се създава култ към арменското мъченичество. Нима Западът не е могъл да разбере защо арменците започнали да стрелят?

- Заради справедливостта трябва да отбележим: изстрелите и взривовете тогава не били чудесия за европейците. Когато започнала АСАЛА, стреляли твърде много: баската ЕТА, Ирландската републиканска армия, Организацията за освобождение на Палестина, италианските «Червени бригади». Стреляли кюрдите, ливанските шиити, афганистанците, сикхите, тамилите… И не е учудващо, че започнали да стрелят и арменците. Но европеецът по-късно се учудил, че в тази неспокойна компания се оказали законопослушните и мирни арменци, на които той вече бил свикнал да съчувства. И европейците, които отначало виждали в АСАЛА отчаяни рицари, започнали да нервничат. Западната преса подхванала арменската тема и започнала, както казват сега, да я тиражира. За година - две тази преса писала за арменците повече, отколкото за предишните 50 години.

Противникът също не спял. Турците разгърнали широкомащабна антиарменска пропагандна кампания, организирали редица поръчкови статии на чужди историци, опитали да внедрят свои агенти в редовете на АСАЛА. От тези турски контрамерки най-ефективно било сътрудничеството им с израелския «Мосад». В резултат предишният рицарски ореол на АСАЛА в европейския печат постепенно придобил мрачни тонове. Европейците започнали да клонят към това, че днешният турчин не носи отговорност за кървавите престъпления на дядо си. Приблизително в този дух било написано писмо до Конгреса на САЩ от 19 март 1985 г. Подписали го 69 учени.  Впрочем само четирима от тях представлявали сериозни учебни центрове: Джейкъб Гуревич и Бернард Луис (Принстън), Андреас Бодроглиджети и Стенфърд Шау (Калифорния). Сред останалите преобладавали турци, научни дейци-пенсионери, асистенти, представители на администрацията.

В дните, когато било написано това писмо, Конгресът обсъждал въпроса за признаването на Геноцида на арменците и авторите възнамерявали да разяснят на Конгреса, че такъв геноцид не е имало. Не било съвсем ясно защо Турция, непризнаваща се за правоприемница на Османската империя, не иска да признае престъпления, към които тя като че ли няма отношение. Нещо повече, защо младотурските главатари, организирали геноцида, са днес обект на почит в Турската Република? Та нали същият турски съд през 1919 г. ги осъдил на смърт. Така или иначе Конгресът на САЩ не признал Геноцида на арменците, а над главата на АСАЛА облаците се сгъстявали. Започнали да се разпространяват преувеличени слухове за връзките й с палестинска групировка, чиято дейност еднозначно  квалифицирали в света като престъпна. Въпреки това и независимо от усилията на Турция, а впоследствие и на Азербайджан, АСАЛА така и не е включена в официалния списък на терористичните организации в САЩ, Великобритания или Русия.

- Въпреки явните знаци от страна на АСАЛА, Западът не бързал да разреши болния арменския въпрос. Как това се отразило на тайната арменска армия? 

- С времето станали противоречия в ръководството на АСАЛА, свързани с полемика за целесъобразността от по-нататъшната въоръжена борба. Освен това повече от 30 отмъстители загинали, десетки били арестувани. Неуспехите подкопали авторитета на ръководителите на АСАЛА, най-напред на Акоп Акопян (според друга версия, Арутюн Табушян), известен също и под прозвищата «Муджахед» и «Боец на справедливостта». През 1983 г. АСАЛА се разделила на две крила. Американският арменец Монте Мелконян и съмишлениците му смятали, че методите на терор са се изчерпали, те създали организацията АСАЛА-MR (Movement revolutionaries, «Революционно движение»). За първостепенна задача Монте смятал защитата на Арцах (Нагорни Карабах), когото разглеждал като съставна част на арменския въпрос. Заедно с няколко свои съмишленици Мелконян пристигнал през 1990 г. в Армения, от 1991 г. участвал в защитата на Арцах, станал един от най-любимите герои на национално-освободителното движение. Гибелта му на 12 юни 1993 г. край село Марзили (Агдамски район) оплакал цял Арцах. Монте загинал от парче снаряд, изстрелян от арменски танк в стена, зад която се укривали автоматчици на противника. На Монте е присъдено званието Герой на Арцах, името му носи едно от армейските подразделения на РА, висше офицерско училище. Има благотворителен фонд на името на Монте.

Съдбата на другия лидер на АСАЛА, Акоп Акопян, била друга. Акопян е роден в Ирак през 1951 г., като млад влиза в Организацията за освобождение на Палестина. Има големи заслуги за възраждането на арменския въпрос. Наред с това суровият му характер и понякога излишната строгост към съратниците изиграли своята роля в бъдещето на Акопян. През 1988 г. Акоп, по някои сведения, вече изключен от АСАЛА, бил убит при тайнствени обстоятелства на прага на дома си в Атина. Впрочем достоверността на тази информация се оспорва.

Последната антитурска терористична акция на АСАЛА било убийството на турски дипломат в Будапеща на 19 декември 1991 г. Оттогава не са провеждани каквито и да е действия. От време на време се разпространяват различни заявления от името на АСАЛА. Кой стои зад тях е трудно да се каже. Въобще в историята на АСАЛА остават немалко бели петна и загадки. Сред тях са неразкритите убийства на установилите се в Армения членове на организацията Давид Давидян, Абрам Хамисян, Елен Сандрик и други. Да се надяваме, че времето ще отговори на всички въпроси и ще определи мястото на АСАЛА в историята на арменското национално-освободително движение.

В последно време трябва да се каже следното. След провъзгласяването на независимостта на Армения през 1991 г., в обновения устав на АСАЛА беше формулиран основният принцип: с придобиването на независимостта на Армения, организацията трябва да се въздържа от крачки, които биха навредили на националните интереси, суверенитета на страната. Затова е необходимо държавно строителство, а не атентати. Арменските отмъстители напуснали политическата арена. Тяхната задача вече била изпълнена.

(със съкращения; заглавието е от редакцията)


в. Завтра, 17 септември 2014 г.