Карекин Нъждех

Карекин Нъждех (Гарегин Егишевич Тер Харютунян), арменски военен и държавен деец, основоположник на цехакронизма - концепция за арменската национална идеология, е роден на 01.01.1886 г. в село Кузнут, Нахичеван, в семейството на свещеник. При кръщението е наречен с името Аракел. Учи в руското училище на Нахичеван, гимназия в Тбилиси (1902), после право в Санкт Петербург (1902-1904), завършва школата за запасни подпоручици в София (1907). През същата година се присъединява към партизанския отряд на Мурад Себастаци и влиза в „Дашнакцутюн”, приемайки партийния псевдоним Нъждех („Скиталец”). Участва активно в Иранската революция. През 1909 г. се връща в Кавказ за закупуване на оръжие и изпращането му в Иран, но е арестуван от руските власти през същата година, пребивава в затвора. Съден по процеса на дашнаците (1912), но е освободен и се връща в България през същата 1912 г. Командир на арменската рота в Македоно-одринското опълчение в Балканските войни (1912-1913), раняван в боевете неведнъж, награден с български кръст за храброст, други български и гръцки награди и званието „герой на Балканските народи”. Участва от 1914 г. в Първата световна война в редовете на руската армия в Армения. Изявява се в редица битки, сред които и в арменската победа в Битката при Каракилис през май 1918 г. Достига до чин генерал. Награден с много награди от руското правителство за проявени пълководски умения. След Октомври 1917 г. Армения получава независимост. Заема се да организира новата републиканска й войска. През ноември 1918 г. е назначен за командващ войските в Зангезур. Успешно организира отбраната на Зангезур от турско-азербайджанските сили. Азербайджан решава Зангезур, Карабах, Нахичеван да преминат към негова територия (1919). Предвожда отряди, които воюват срещу турската армия и сили на мусаватистки Азербайджан, а по-късно и срещу Червената армия. Отказва да приеме договора между Червената армия и Република Армения (10 август 1920 г.), опасявайки се, че Зангезур ще премине под контрола на съветски Азербайджан (1920), не признава това съглашение и се провъзгласява за спарапет (главнокомандващ) на „Автономна Сюникска република” (25.12.1920), а после и за министър-председател и военен министър на т.нар. „Планинска република Армения” (април 1921), обхващаща част от Нагорни Карабах. Зангезур, успешно защитен от претенциите на Азербайджан, остава в състава на Армения, в която през ноември 1920 г. е провъзгласена съветската власт. Победен от съветските войски, успява да се спаси - емигрира в Иран (1921), Египет, Турция, а впоследствие се установява за трети път в България (1921). Българофил. Работи за българската култура, именно той организира издигането на паметник на големия приятел на арменската кауза - българския поет Пейо Яворов. Получава българско гражданство (1932). През 1933 г. посещава САЩ. През 1937 г. скъсва с „Дашнкцутюн” и през 1938 г. е изключен от нея на конгрес. През 1938 г. заминава за Берлин, среща се с Розенберг и го убеждава, надявайки се, че Германия ще нападне Турция, че арменците могат да бъдат съюзници на Германия, ако тя освободи Кавказ. Участва във формирането на арменски легион в състава на Вермахта за освобождаването на Армения от „съветско господство” (1942). За дипломатическите преговори сам признава, че играе „двойна игра” за пред немците само и единствено в интерес на народа си. При приближаването на съветските войски, отказва да напусне България, за да не бъде засегната организацията му. Надява се, че СССР скоро ще обяви война на Турция и той ще може да участва в нея. След влизането на съветските войски в България пише писмо до генерал Толбухин с това предложение. На 12.10.1944 г. е арестуван от СМЕРШ в България и изпратен в Москва, където е осъден на 25 години затвор (1948). Умира на 21.12.1955 г. в затвора на град Владимир, Сибир, СССР. Съчинения: „Борбата на децата срещу бащите им” (1927), „Седем завета към моите съратници”, „Автобиография”, „Етновяра”, „Народът, изповядващ мъжество-арийство”, „Моето кредо”, „Отворени писма до арменската интелигенция”. Автор на редица поетични и публицистични произведения, публикувани в различни години на страниците на арменския и чужд печат.


Публикации:


Публицистика:

СЕДЕМ ЗАВЕТА КЪМ МОИТЕ СЪРАТНИЦИ/ брой 65 септември 2014