Александър Блок

превод: Пенчо Симов

***

Понякога се случват дни
на бурни ветрове в сърцето
и няма нищичко, което
могло би да ги отмени.

Напомнящ птица ужасена,
летиш, а огън е в кръвта…
Със страст и мъка изразена,
избухва в лудост любовта…

В част от гръдта предбурен здрач е,
под него - глуха немота…
Тя проста, знайна е, обаче
съвсем е друга вече тя.

И мрак, и радост - плахост свята
задъхва твоите гърди,
пред друга - кротка е душата,
която горда бе преди!

22 ноември 1913

—————————–

***

Есть времена, есть дни, когда
Ворвется в сердце ветер снежный,
И не спасет ни голос нежный,
Ни безмятежный час труда…

Испуганной и дикой птицей
Летишь ты, но заря - в крови…
Тоскою, страстью, огневицей
Идет безумие любви…

Пол-сердца - туча грозовая,
Под ней - всё глушь, всё немота,
И эта - прежняя, простая -
Уже другая, уж не та…

Темно, и весело, и душно,
И, задыхаясь, не дыша,
Уже во всем другой послушна
Доселе гордая душа!

22 ноября 1913