ЛЯТНА ПЕСЕН
превод от македонски: Ваня Ангелова
ЛЯТНА ПЕСЕН
Край реки и воденици
зреят чудни любеници.
Хей, тръгнете през горите!
Трябва да се отморите.
С кеф печете се на плажа!
Плувайте без камуфлажи!
В езерото се гмурнете!
Сладолед си похапнете!
ПЪТУВАНЕ
Релсите дрънкат,
екват горите.
Тръгвам към прелестен край.
Бели стада,
лес красив, водопади…
Цветен килим разпостила пак май.
Тънки дървета,
сенки, павета…
Мирис на бъз и липи…
Детството,
сине, със влака отмина.
Само кръвта в нас кипи.
ЖЕЛАНИЯ
Мечтал един отракан кмет
на своя цар да стане зет.
Мечтата щом реалност стана,
пък друго зетя го прихвана.
За царството аз малко знача.
На трона трябва да се кaча.
И както става, по закон
пред него блесна царски трон.
Но що за чудо? Посред бала
обхвана нова мисъл краля.
Не иска мрежи да плете,
а пак да бъде той дете.
ЗАЙЧЕТО
Измина време и си спомням бледо.
Трева косеше моят пъргав дедо.
Узря зърното по планински ниви.
Берях сред папрат ягодките диви.
Шумеше ручей в тишината хладна.
На гребен горски слънцето попадна.
На коня си ме дядо ми повдигна,
а мракът посред пътя ни настигна.
Държах се с хъс за гривата му бясна,
но нещо се дочу край нас отдясно.
От коня буен аз веднага слязох
и в нивата със грах уплашен влязох.
Пред себе си съзирах зайче дребно.
То да се крия беше непотребно.
От радост ми се искаше да пея.
Усетих как сърцето му лудее.
Щастлив го сложих нежно във торбата.
Почерпих го на баба със чорбата.
И дълго време давах му храна,
дордето падна първата слана.
За зайченцето дългоухо, сиво,
стихът твърди, че още си е живо.
ЛИПОВ ЧАЙ
Когато разцъфтят липите,
нарастват бързо ясни дните.
Бъдете всички млади, здрави!
И нека лятото се слави!
Рояк пчели в захлас жужи.
А юни с птиците кръжи.
В небето сякаш чайник ври.
От него и дъгата пи.
Не трябват чаши и афиши.
Той, чаят, трябва да се диша.
ЛЕТЕН МЪРЗЕЛ
Четири магарета.
Слънцето злати.
При моста стар на Радика
с тях мързелът пръхти.
Най-ценното е първото.
Помахва със опашка.
Мухите гони в топлото
и вдига прах юнашки.
А второто е с махмурлук.
С очи едва примигва.
Ушите му висят напук,
но малко ме затрогва.
А третото внимателно
с муцуна се почесва.
Пасе то избирателно,
ала не му харесва
таз трудна тежка работа.
Четвъртото с надежда
водите гледа. В събота
ще ходи пеш изглежда.
Четири магарета
на мързела са жертви.
Ако не беше здрач,
сега те да са мъртви!