СТИХОВЕ

Янка Сипакоу

превод: Найден Вълчев

***

Майката бе на четирийсет години.
Двадесетгодишен бе синът.
Майката шейсет навърши.
Двадесетгодишен пак бе той.
Майката осемдесет достигна.
Двадесетгодишен бе си той.
Майката умря на сто години.
Той - на двайсет само - бе убит.

Този свят ще стане на сто века.
Двадесетгодишен ще е той.


***

Приятелю,
ако искаш да ти подаря
най-,
ама най-скъпото си нещо за спомен,
ще ти кажа:
- Вземи тогава
ручейчето на дима -
това, което
от комина наш извира,
над покрива ни сламен се надига,
дими над моето селце,
от мойто детство
до сега дими
и ми мирише и във този миг
на току що изпечен
хляб.


НОЩНА СМЯНА

Спокойно спете, мирни хора.
Аз няма да шумя,
аз всичко правя тихо, тихо.

Събирам първо облаците,
изтисквам ги да повали,
та утре весели и чисти
да бъдат къщи, улици, дървета.
След туй,
разгонил облаците нощни,
небето лъсвам аз до блясък
и се залавям
със невидимото слънце.
Изтеглям го с конопено въже,
с каквото лодките са теглели
навремето.

Раз…
О, как във рамото се врязва!
Два…
А няма де да се облегна.
Три…
Тежко сте живяли, братя бурлаки.
Раз…
Още крачка…
                     Пак…
И ето го и слънцето голямо.

Добро утро, хора!
Ставайте! Добро ви утро!
Ала и вие не шумете много -
да мога поне малко да подремна,
че тъй съм уморен,
а утре пак ще трябва
да тегля слънцето със моето въже
през следващата нощна смяна.


ТРАПЕЗА

На скреж и студ дъха зелката,
на писък на жерав - ябълката,
на кърпикожух - картофът сипкав,
на роса - тънката краставичка,
херингата - на дълбочината на океана,
на слънце - краешникът на хляба,
виното - на слънце и небе…

А трапезата - на добра вечеря.

Добри хора от целия свят,
сядайте с мен да вечеряме!