Георги Константинов

Драги приятели от “Литературен свят”,

случайно видях в сайта “Facebook.Георги Константинов”, създаден от мои читатели (аз личен сайт нямам) моето стихотворение “Жените не обичат страхливите мъже…”.

В сайта има и отзив на младия пишещ Добрин Мирчев, който твърди, че творбата е негова.

Това, разбира се, е невярно. Защото стихотворението е публикувано през 1967-ма година в дебютната ми книга “Една усмивка ми е столица” (стр.55-та) - когато въпросният господин вероятно не е бил роден… Същото стихотворение е публикувано още в книгите ми “Обичам те дотук”, “Любовно разписание” и др.

Ето и самото стихотворение:

***
Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже,
прегръщат ги, а помнят
прегръдките на друг -
като скала спокоен,
с корав, ревнив юмрук,
лъжата не прощаващ,
не вярващ в плач и грим…
Всевластен, покоряващ,
а сам - непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена…
Сбогувал се, изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат, че го губят,
очакват го
              по мрак…
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.

(Из “Една усмивка ми е столица”, Георги Константинов, 1967 г.)