МАКСИМ ШЕВЧЕНКО: „В НОВОРУСИЯ СЕ ВОДИ РЕВОЛЮЦИЯ СРЕЩУ ОЛИГАРХИЧНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ”

интервю на Владимир Поляков

превод: Литературен свят

На въпросите на «Литературная Газета» отговаря членът на Съвета по правата на човека при президента на РФ Максим Шевченко.

- Максим Леонардович, наскоро казахте, че на света досега е неизвестен дори приблизителния списък на загиналите в Донецк и Луганска републики. И че ОБСЕ няма система за мониторинг на събитията в Новорусия…

- Да, но такава система за мониторинг, за съжаление, няма и в Русия- в пълна степен, за да ни устройва. Сериозно никой с това не се е занимавал, налага се да се опираме на журналистите и съобщенията на хората. Но такава система е извънредно необходима. Това е една от най-важните задачи за урегулиране на ситуацията в Украйна и постигането на мир и съгласие там.

Ние сега имаме работа с такова информационно пространство, където двете воюващи страни показват своята «истина». А са необходими документирани случаи на престъпления, репресии срещу цивилното население, насилия над жени, грабежи, разправи без съд… И всички, отговорни за военните престъпления, вършени сега в Украйна, трябва непременно да понесат наказания. Затова създаването на система за мониторинга е и правозащитна, и политическа задача.

Руската страна неведнъж се е обръщала към ОБСЕ с предложение да работят съвместно, но ОБСЕ упорито не иска да забележи Донецката и Луганска република и армиите на опълченците. ОБСЕ смята, че единственият партньор в Украйна може да бъде само Киев.

Хора от ОБСЕ присъстват в Новорусия, но тяхната работа, ще се изразя така, е едностранчива, те виждат всичко с «едно око». А ние им предлагахме да погледнат с «две». Но ОБСЕ напълно ни отказват това.

Тази позиция спомогна за силното ожесточаване на военните действия. Упорито непризнаване на въстаналата опозиция на югоизток доведе до това, че в региона изобщо стана невъзможно да се контролира хуманитарната и правозащитна ситуация. Това е следствие от съзнателна политика на Киев, който възпрепятства работата на неправителствените правозащитни организации.

- Изказахте предположението, че Киев ще се опита да продължи войната най-малко до изборите за Върховна рада…

- Вероятността за това е много голяма, но киевските власти след последните поражения вече заговориха за прекратяване на огъня. Но кой ще им прости всичко, което направиха?! Постреляли и забравили?!

Те вече изгубиха около 16 000 военни и убиха много от онези, които наричат «терористи». Невъзможно е след всичко това да продължи животът в държавата като от бял лист. Не, разбира се, това няма да стане. Убеден съм, че част от въстаниците ням да се съгласят с киевската претенция за «дружен» живот след касапницата.

- Колко голяма е вероятността Украйна да се разпадне на части?

- Киев няма да приеме разделяне - за Порошенко това би било признание за поражение. Ще търсят непременно някакви форми на договореност с помощта на Москва, но с това едва ли ще се съгласят хора като Мозговой или Безлер, онези, които се сражават и търсят реални решения за освобождението на Украйна от криминалната власт на елита.

Порошенко сега «моли за извинение», защото армията търпи поражение, тежко и жестоко, бойният й дух е крайно нисък, войската се разпада, затова властта трябва да търси някакъв изход.

- Главните получатели на изгода от украинския конфликт са САЩ и ЕС. Те могат ли да се намесят за прекратяване на безсмислената касапница? Няма ли да предложат разделяне на държавата?

- Несъмнено главните бенефициенти в тази война са САЩ и ЕС. Украйна, може да се каже, е техен съвместен проект. Те и насочват компрадорските космополитни властници към жестоката война, в която украинците се изтребват взаимно. Евросъюзът не иска да дели Украйна, тя му трябва цяла, което е и целта му. Макар че и САЩ, и ЕС са все пак сложни субекти, и на двете места има различни групи политици с различни цели.

Може би ще бъдат намерени някакви общоприемливи решения за бъдещето на страната, но при това сегашният елит няма да има нужда да признава нито Донецк, нито Луганск. И новата Върховна рада няма да има право да се разпорежда с тях. ДНР и ЛНР побеждават във войната, това е очевидно. А загубилите не могат да диктуват условия на победителите.

Украйна не може да преживее есента и зимата, ако продължи войната. Тогава тя наистина ще се разпадне. Сега нейната власт се опитва да измами всички. Затова условията трябва да диктуват Донецк и Луганск, а не Киев.

- Един от лидерите на народното опълчение на ЛНР Алексей Мозговой заяви, че максималната цел на въстаниците е свалянето на олигархичния строй в Киев и създаването на Новорусия. Но ръководителят на ЛНР Игор Плотницки, подписвайки в Минск съглашението за примирие, каза, че за възстановяването на мира и сигурността, икономическите и социални връзки, трябва да се направят компромиси и да се търси сближаване с украинското общество…

- В Новорусия се води революция срещу системата на олигархичния капитализъм. Хората вече не искат да я търпят и няма да й позволят да се възстанови. Дивият капитализъм, който възникна в постсъветското пространство, онзи, който беше в Русия през 90-те години, а в Украйна продължава и сега, е изгоден преди всичко на онези, които възприемат Украйна като територия, на която могат да се правят огромни пари, а за страната и за народа изобщо да не се грижат.

Подкрепата на населението за лидери като Алексей Мозговой, е огромна! Всички приказки, че много хора са срещу въстаниците, са пълни глупости. Мозговой е истинският герой в тази война. Аз попитах другар-журналист от Мариупол за настроенията на хората, отговори ми: «Всички са за Новорусия и за Русия».

Народът иска принципно нова власт - истински демократична, народна: без олигарси, без криминали, без корумпирана бюрокрация, социално справедлива. Но никой не се кани да се отказва от пазарната икономика. Но при това огромните печалби трябва да отиват не в джобовете на групировките, често подчинени на транснационални политически кланове, а за развитието на страната - за нейната отбрана, здравоопазване, образование, инфраструктура.

А как най-добре да се построи нова Украйна, ще реши народът след победата. Може би ще има Съюз на Независимите Републики - най-адекватния начин за консолидацията на населението на страната. Вероятността за успешно развитие по такъв път в Новорусия е много голям. Мнозинството от народа поддържа подобни планове.

- Много украинци и «либерали» у нас твърдят за нападение на Русия срещу Украйна, казвайки, че след «анексията» на Крим нашата държава се е прицелила и в други земи…

- Всичко това е абсолютна лъжа, на която може да не се обръща внимание. В опълчението се сражават около 15 000 души, сред тях има някакви руски военни от запаса, вероятно има и сътрудници на спецслужбите - би било странно, ако ги нямаше там - край границата се води война и нашите спецслужби са длъжни да реагират на това и трябва да имат там свои хора. Иначе за какво са необходими тези структури?

Ако в Мексико имаше гражданска война, САЩ непременно по някакъв начин щяха да участват в нея. И въобще - във всяка латиноамериканска страна. Но Западът отказва на Русия правото активно да реагира на събития, случващи се на нейните граници и около нейната територия.

Русия не е превземала Крим и още повече - не го е анексирала. Просто народът на Крим поиска, а Русия изпълни молбата му да се върне Крим в състава на Русия. Всички останали трактовки на събитията са лъжливи. Разговорите за анексия са подъл пропаганден похват.

- Прогнозата Ви за най-близкото развитие на събитията?

- Армията на Украйна търпи поражение, мисля, че нейните морални ресурси и човешки сили са на привършване. В техническите ресурси също се чувстват липси. Затова киевската власт търси възможности за отдих и за преговори.


в, „Литературная газета”, № 35 (6477), 10.09.2014 г.