Ангел Балевски

СПОМЕН

Смирен и плах стоеше той пред мен;
в очите му прозираше печал.
Почувствувах, че беше угнетен
и мъка във душата бе събрал.

Говореше за нещо всекидневно
тоз посетител - чужд и непознат:
за нещо просто, най-обикновено
от сивия и неприветлив свят.

Не думите, а образът му болно
вля мъка във сърцето ми и аз
се вглеждах във очите му неволно
и слушах приглушения му глас.

Пред мене - от съдбата победен,
понесъл кръст в живота си нелек -
стоеше - от света жесток, студен -
измъчен и онеправдан човек.

И силно ме желание замая
на тоз човек да сторя добрина
- да се усмихна, да го прилаская,
да му даря човешка топлина.

Той беше чужд - за мене непознат,
но аз почувствувах със изненада,
че стана нещо странно в тоя свят…
Разбрах: обичах го, защото страда.

07.08.1992 г.

ВОЙНА

От смут обхванат и тревога,
прилитнал ангел белокрил,
застанал трепетно пред Бога,
объркан, бледен и унил.

Смутен - не можел да изкаже
това, което бил видял,
че дума липсвала му даже
- такава Бог не бил създал.

„Убил е Каин брат си Авел!
Дай име и на таз злина,
Ти, който всичко си направил.”
Отвърнал Саваот: „Война!”

03.10.1992 г.

ЗАГАДКА

Божествена хармония цареше
във малък дом със благодат дарен:
гнезденце на щастлива двойка беше,
за щастие безметежно отреден.

Горчилката на разприте нищожни
бе чужда на съюза им благат;
без дрязги и обиди всевъзможни,
с любов и мъдрост беше той богат.

За тайната на таз хармония чудна
отникъде не бе долитал слух.
Загадката обаче не е трудна:
тя беше сляпа, той пък беше глух.

05.02.1993 г.

ДА ТЕ ПАЗИ ГОСПОД!

Народът някак да живурка щеше
- в живота сив да крета как да е,
ако това, което е, не беше,
а беше туй, което днес не е.

С това, което е, живее трудно,
което пък не е, му е мечта;
безропотно минават дните - мудно,
със примка - вързана му на врата.

Самичък нашенецът се оправя
- научен от беди и от тегла…
Все някой друг живота му отравя
с наставнически вятър и мъгла.

- Да пази Господ гладен да те храни,
и въшкав да те пощи в нощен мрак,
имота ти разсипник да го брани,
на разум да те учи пък глупак!

15.05.1994 г.

ШАРАНСКИ РАБОТИ

Завчера Димитър, Петко и Иван
хванаха във блатото голям шаран…
Разговора им след тази слука
ще ви възпроизведа аз тука:
- Хубава чорба ще си измайсторим!
- Да, но няма във какво да я сварим.
- Ще го пържим - всеки туй разбира.
- Да, но олио не се намира.
- Печен май на вкус ще се докара.
- Туй - добро, но де пари за скара?
- На жаравата ще го печем, навън.
- Но за огън… - нито съчка, нито трън.
- Пускайте го, нека си отплава:
нищо, братя, с фукарлък не става.
А шаранът се провикна в екзалтация:
- Да живее българската демокрация!

02.10. 1994 г.

ЛАКООН

Защитници на Илион от врагове,
напуснаха живота на земята
Лакоон и неговите синове
в ужасната прегръдка на змията.

И Ахесандър, Полидор, Атинодор
таланта си ведно обединиха,
със радост, вдъхновение и без раздор
шедьовър те безсмъртен сътвориха.

Късмет е за световната култура,
че тримата по род и по натура
не бяха нашенци - свирепстващи политикани.

- Наместо да творят, те биха се ругали,
три партии различни биха си създали
и време за ваятелство не щеше да остане.

01.03.1992 г.

МЪДРО ДА УМРА

Живях живот напрегнат, неспокоен
и силите си залудо пилях.
Сега стоя озадачен, разстроен,
защото малко истини разбрах.

В тъмата на отминали години
блуждае мисълта ми всеки ден;
умират спомени, сърцето стине,
а аз умирам бавно, угнетен.

Да се живее мъдро тъй е трудно!
Таз истина житейска проумях;
във време обезсмислено и блудно
аз да живея мъдро не успях.

И мисля си - дали поне ще мога
(но вече вън от пошлата игра);
застинал в неизвестност и тревога,
поне достойно - мъдро да умра.

31.12.1992 г.