АХ ТИ, ТЪГА ПРОКЛЕТА
превод: Красимир Георгиев
„ГРАДИНА ОТ БОЖЕСТВЕНИ ПЕСНИ, ПРОЗРЯНИ ОТ ЗЪРНАТА
НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ”, ПЕСЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТА
АХ ТИ, ТЪГА ПРОКЛЕТА
Ах ти, тъга проклета! О, печал досадна! Рано
гризеш ме тук - молец сред дрехите, ръжда в стомана.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Преследваш ме, навсякъде си с мен и всеки час
ти като риба във вода си все около нас.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Ти с острия си нож от злия звяр ще се спасиш,
но скуката дори и с меч добър не ще сразиш.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
С добросърдечна дума ще отблъснеш всеки звяр,
но тя е непрестанно в твойте мисли господар.
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Христе, ти - меч небесен в ножницата на плътта!
Чуй жалния ни вопъл в тази зверска пустота!
Ах ти, скука! Ах ти, мъка, люта мъка!
Отгоре щом пресладкият ти говор изреве,
ще бъде мълния за всички гадни зверове.
Вън ти, скука, вън ти, мъка, в дим се пукай!
—————————–
Написана през 1758 г. в переяславската степ, в село Каврай.
—————————–
ФРАГМЕНТ
Великолепен свят ни обгърна,
в него таи се червей усърден;
свят наш, горко ти! В радост сияеш,
вътре в душата тъжно ридаеш…
„САД БОЖЕСТВЕННЫХ ПЕСНЕЙ, ПРОЗЯБШІЙ
ИЗ ЗЕРН СВЯЩЕННАГО ПИСАНІЯ”, ПЕСНЬ 19-я
АХ, ТЫ, ТОСКА ПРОКЛЯТА…
Ах ты, тоска проклята! О докучлива печаль!
Грызеш мене измлада, как моль платья, как ржа сталь.
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Где ли пойду, все с тобою везде всякій час.
Ты, как рыба с водою, всегда возле нас.
Ах ты, скука! ах ты, мука, люта мука!
Зверяку злу заколеш, естли возмеш острый нож,
А скуки не побореш, хоть мечь будет и хорош.
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Добросердечное слово колет сих зверей,
Оно завсегда готово внутрь твоих мыслей.
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Христе, ты - меч небесный в плоти нашея ножнах!
Услыши вопль наш слезный, пощади нас в сих зверях!
Ах ты, скука, ах ты, мука, люта мука!
Твой нам свышше глас пресладкій, аще возревет,
Как молнія, полк всех гадких зверей ражженет.
Прочь ты, скука, прочь ты, мука с дымом, с чадом!
—————————–
Сложенна 1758 года в степах переяславских, в селе Каврае.
—————————–
ФРАГМЕНТ
Мир сей являет вид благолепный,
Но в нем таится червь неусыпный;
Горе ти, мире! Смех мне являешь,
Внутрь же душой тайно рыдаешь…
