Агоп Мелконян

***

Свърши.
Усмихва се звезда - небесна рана,
една топола клони кърши,
а на утрото ги няма.

Залепва някой в мрака силуети,
старателно снагата му разнищва.
До утро тъмнината ще посвети,
а на утрото - отново нищо.

Едри капки вишните целуват,
капки като момини мъниста.
До утро тъмнината ще тъгува,
а на утрото - отново нищо.

Една топола с голи клони
от дъжда небето ще избърше.
Няма нищо. Бляскав ромон.
Свърши.