ОНЗИ СЪЩИЯТ ПАВЕЛ МОРОЗОВ
превод: Литературен свят
Убийството на две деца преди повече от седемдесет години в неизвестния Тавдински район в Южен Урал както и преди предизвиква спорове и далеч нееднозначна реакция в нашето общество, защото едната от жертвите в онова далечно време станала освен това и жертва на дългогодишна клевета. Включително и досега разпространявана от някои наши CMИ. Но да разкажем за всичко по ред.
На 5 септември 1932 г., връщайки се от Тавда в село Герасимовка селянката Татяна Морозова научила за изчезването на синовете си - 13-годишния Павел и 9-годишния Фьодор, отишли предния ден в гората за клюква.
Едва на третия ден селяните открили в гората под куп сухи вършини телата на убитите деца с многобройни наранявания от нож.
Следствие бързо намерило и виновниците - дядото на Павел и Фьодор Сергей Морозов и техният братовчед 19-годишния Даниил.
Вдъхновител на убийствата бил чичото на убитите Арсений Кулуканов и укривателката баба Ксения. Всички те били осъдени и по присъда на съда разстреляни. По ходатайството на Свердловското общество «Мемориал» през 1999 г. Генералната прокуратура на Русия осъществи касационна проверка на архивното углавно дело N 374 на Тавдинското отделение на ОГПУ - Свердловска област и не намери основания за преразглеждането му.
Всички фактически обстоятелства по убийствата на децата не предизвикват никакви съмнения в картината на извършването на престъплението.
С изключение на мотива му, за който ще бъде казано по-нататък.
Особеният обществен интерес към това углавно дело е свързан обстоятелството, че единият от убитите е същият Павлик Морозов, за когото са се писали книги и създавали песни.
За убийството на децата в 1932 г. писал вестник «Тавдинский рабочий», а после «Пионерская правда». За него научил и Максим Горки, който го споменал на конгрес на съветските писатели.
И тогава се родил историческият мит, отразен в книгите на Виталий Губарев и Павел Д. Соломеин. Същността му е - пионерът Павлик Морозов бил убит от кулаците, защото разкрил техните планове.
В съвременния либерално-«демократичен» вариант - направил донос за баща си. И - безусловно осъждане и презрение.
Името на Павел Морозов - за убийството на брат му Фьодор благоразумно предпочитали да не си спомнят, -със старанията на перестроечните и постперестроечни СМИ е превърнато в синоним на предателство, нарушаване на християнските заповеди. И, естествено, авторите на подобни «нравоучителни» писания нямат никакво отношение към историческата истина.
Но парадоксът на историята се състои в това, че Павел Морозов не е виновен в приписваните му престъпления и прегрешения.
А същността на въпроса е в това, че бащата на Павел Трофим Морозов бил избран през 1930 г. за председател на Герасимовския селсъвет, станал местната власт. И подобно на други нечистоплътни чиновници, се отнасял към същата тази власт както намери за добре, «приватизирайки» я в своя полза. За банални рушвети Трофим Морозов издавал фалшиви справки на неразбиращи се със закона лица за тяхното пребиваване в Герасимовка и плащането им на селскостопански данъци.
«Морозовските» справки, в името на справедливостта трябва да отбележим, че той бил далеч не единствения корумпиран чиновник във волостта, били иззети от чекистите от членовете на политбандата на братя Пуртови, разпореждали се в тези места повече от 10 години.
На сметката на бандата били десетки терористични актове и грабежи, а самият ръководител на бандата Григорий бил ликвидиран едва на следващата 1933 г.
Но в началото на 1932 г. Трофим Морозов заедно с шестима други нечестни председатели на селски съвети бил арестуван и на 20 февруари «тройка» от Уралското пълномощно представителство на ОГПУ го осъжда на 10 години лагер «за фалшификация на документи, с които е снабдявал членове на контрареволюционна група и лица, укриващи се от съветската власт».
А преди това Павел Морозов бил разпитан от районния упълномощен от ОГПУ като свидетел и потвърдил известния му вече факт, че Трофим е получавал рушвети от неизвестни лица.
Необходимо е да се отбележи и следното. Още през 1928 г. Трофим оставил жена си с петте деца, най-голямото от което бил десетгодишният Павел.
Той станал не само печеловник и глава на семейството, но и стопанин на парцела земя, отделен за сина от дядото Сергей Морозов - никакъв колхоз в Герасимовка в онези години още нямало, и селяните стопанисвали по обичая си.
Да, роднините на Павел по бащина линия го смятали виновен за ареста на сина. Може би тук е имало и користен мотив - новата власт се застъпвала за оставената жена с четирите деца (едно от тях по това време вече било починало).
И за ролята на отмъстител бил избран 19-годишният Даниил. Това не бил първият му опит да се разправи с братовчед си.
А Фьодор убили като неудобен свидетел.
Името на Павел Морозов било направено след убийството му нарицателно.
Отначало - като символ на борбата за нов живот.
А после, в годините на перестройка, знаците бяха сменени точно обратно.
Но, ще подчертаем отново, Павел Трофимович Морозов не бил предател и доносник, той станал жертва на отмъщение от страна на роднините си. За даване на свидетелски показания. За изпълнението на гражданския си дълг.
И досега името на герасимовския пионер се предава на анатема и проклятия. Съборени са паметниците му. Преименуван е паркът, носил неговото име около станцията на метрото «Краснопресненская».
Но ми се струва, че за изкупление на историческата вина пред два пъти оклеветеното дете, станало жертва на мъст, би било напълно логично да възстановим в този парк паметника на Павлик Морозов, добавяйки кроткия, но многозначен надпис «На Павел Трофимович Морозов, бореца за правда».
Както и в далечната 1932 г., «делото за убийството» на П. Т. и Ф. Т. Морозови е политическо дело, независимо дали искаме това или не.
А хулителите и гонителите на паметта на Павлик Морозов нямат никакви християнски мотиви и оправдания.