Лангстън Хюз

Лангстън Хюз (James Mercer Langston Hughes), американски поет, прозаик, драматург, фолклорист, колумнист, е роден на 01.02.1902 г. в град Джоплин, щата Мисури в негърско семейство. Майка му е учителка. От родителите си наследява афроамерикански, европейски и дори индиански корени. И двете му баби по бащина линия са афроамериканци, а дядовците му по бащина линия - бели: единият е от шотландски произход, а другият - от еврейски. В рода му по майчина линия има обществени деятели, участници в аболюционисткото движение. Хюз е кръстен в чест на баща си и на свой дядо, Джон Лангстън, който през 1888 г. става първият чернокож американец, избран в Конгреса на САЩ от щата Вирджиния. След развода на родителите си живее в град Лоурънс, Канзас, където го възпитава баба му Мери Патерсън Лангстън, а след смъртта й - в Линкълн, Илинойс и в Кливланд, Охайо, където завършва средното си образование. Известно време през 1919 г. живее с баща си в Мексико, където е учител по английски език. Учи известно време в Колумбийския университет, но го напуска през 1922 г. Дълго време няма постоянна работа. През 1923 г. в продължение на 6 месеца пътува като юнга с кораб от Западна Африка до Европа, известно време пребивава в Париж. През ноември 1924 г. се връща в родината си и се заселва с майка си във Вашингтон. Сменя редица дейности, занимавайки се с физически труд, като помощник на историк, помощник-сервитьор и др. Завършва университета „Абрахам Линкълн” в Пенсилвания (1924-1929). Първите си стихове пише като ученик, публикува ги в училищното списание. Дебютира с поетична книга през 1926 г. През 30-те г. се свързва с комунистическото движение, посещава СССР (1932-1933). Кореспондент в Испания по време на Гражданската война. На испанска тема са посветени стихотворенията му „Мадрид, 1937″, „Героят е Интернационалната бригада”, „Бомбардировка: Барселона” и други, очерците „Негрите в Испания”, „Смях в Мадрид”, „Франко и маврите”. Участва във Втория международен конгрес на писателите в Париж (1937). Автор на повече от 50 книги, от които 16 поетични, сред тях: „Тъжни блусове” (1926), „Хубави дрехи за евреина” (1927), „Негърска майка” (1931), „Нова песен” (1938, проникната от революционни идеи), „Шекспир в Харлем” (1942), „Поля на чудесата” (1947), „Билет в една посока” (1949), „Монтаж на несбъдналата се мечта” (1951), „Избрани стихове” (1959) и др. На живота на американските негри е посветен автобиографичният му роман „Смях през сълзи” (1930) и сборникът с разкази „Нравите на белите хора” (1934). През 1934 г. публикува книгата „Съветска Средна Азия през очите на един негър”. Създава редица пиеси, сред които „Мулатът” (1936) и „Черно Рождество” (1961), сборника с разкази „Да се смееш, за да не плачеш” (1952), романа „Победители каро” (1958), автобиографиите „Голямото море” (1940), „Бродя по света и се учудвам” (1956). През 1942 г. започва да списва колонка за афроамерикански вестник в Чикаго. През 1947 г. си купува къща в Харлем. С цикъл очерци, публикувани във вестник „Чикаго дифендър”, разказва за огромния принос на Съветския съюз за разгрома на фашизма. В творчеството му от 40-50-те г. особено място заемат книгите за Симпъл - носител на здравия народен разум, който остроумно и критично коментира различни страни на американския живот. Историите за Симпъл съставят книгата „Най-доброто от Симпъл” (1961). Последният му сборник „Пантера и бич” (посмъртно, 1967) включва стихове, посветени на злободневни политически събития. През 60-те г. участва в борбата на негрите за граждански права, осъждайки и дистанцирайки се от проявите на черния расизъм и екстремизъм. Неведнъж участва в конгресите за равноправие на тъмнокожите в САЩ. Един от водещите писатели на културното движение „Харлемски ренесанс” и първооткривател на „джазовата поезия”, на която посвещава „Първа книга за джаза” (1955). Преводач на испанска и латиноамериканска поезия, съставител на антологии (вкл. фундаменталното издание „Поезия на негрите” съвместно с А. Бонтан). Издава и книги за юноши за историята на негрите в САЩ, на тяхната култура и изкуство. Умира на 65 г. на 22.05.1967 г. в Ню Йорк, погребан в Харлем. Посмъртно излиза публицистичният му сборник „Здравей, Революцийо” (1974) и др. У нас са издадени книгите му „И аз съм Америка” (1962) и „Симпъл разказва” (1989), негови стихове са включени в сборника „Американски негърски поети” (1975). След 1989 г. книга на Лангстън Хюз не е издавана в България.


Публикации:


Поезия:

ПОРТИЕР/ превод: Георги Ангелов/ брой 65 септември 2014