Михаил Михайлов

Михаил Михайлов - Мишо е роден на 15.07.1955 г. в град София. Завършил е архитектура и е специализирал международни отношения. Прекарва голяма част от живота си в Африка, където работи като дипломат, архитект и преподавател в Колежа по изкуствата на Намибия. Той е почетен консул на Република България в Република Намибия. Първият му роман “Анича”, публикуван през 2000 г., е социална фантастика, третираща появата и хипотетичното изчезване на парите като основна причина за моралния разпад на човешкото общество. За него писателят черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала преди седем хиляди години Варненския черноморски залив, по време на така наречения „Златен век”. Михайлов е страстен ловец, дълбоко влюбен в природата. Затова голяма част от неговото творчество е посветено на лова и животните. Разказите му „Африкански пусии”, публикувани през 2008 г. са възхвала на природата, на нейната хармония и неписаните й закони, нарушавани единствено от човека. Новелата му “Бушменска прокоба” описва в съвършени детайли жестоката орисия на изчезващите в Африка бушмени. В условията на задушената от комерсиални теми съвременна белетристика, тя е глътка чист въздух, жизнено необходим за съхранение на хуманизма. „Бушменска прокоба” е публикувана през 2010 г. и е обявена от министър-председателя на Намибия Нахас Ангула за „Книга на годината”. През 2013 г. тя е преведена на немски език и публикувана в Германия, а през 2014 г. е издадена и в България. За нея Михайлов е удостоен с литературната награда „Дивото”, посветена на Дончо Цончев. Научните есета „Генезис на еврейската вяра” и „Съвременна философия” разкриват интереса на Мишо към теми извън художествената литература. В тях авторът търси отговори на религиозни и философски въпроси, вълнуващи съвременния човек.


Публикации:


Проза:

БУШМЕНСКА ПРОКОБА/ брой 65 септември 2014

ИЗ „ЧЕРНА ЗАХАР”/ брой 126 март 2020

БИТКА В РЕЗЕРВАТА/ брой 126 март 2020

РАЗКАЗИ/ брой 128 май 2020


Критика за Михаил Михайлов:

В САМОТНОТО РУСЛО НА ЧОВЕЧНОСТТА…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 70 февруари 2015