ТОПЛИНКИ

Александър Ковальов

превод: Тихомир Йорданов

1.
Помненото - вече беше,
миналото няма власт.
Бодро музика звучеше
от прозорец срещу нас.

Настанявахме се чинно
на перваз, по даден знак
закрещявахме: „Калинич,
завърти я, хайде пак!”

А Калинич пък про форма
ще помрънка и - отбой,
пак прозореца широко
ще разтвори щедро той.

На количка инвалидна
идва той - цигър, цигър.
(Че е мрънкащ - очевидно,
но е иначе добър.)

С него си делим махорка,
огънче един на друг
даваме си, после хором:
„Пускай!” - на един сулук.

Той с певицата фалшиви,
ние пък - за похлупак.
„Нямам нерви търпеливи.
Хайде да повторим пак!”

Кимваме му - да започва,
тука няма разнобой.
Тази грамофонна плоча
притежава само той.

2.
Нещо няма, нещо има,
а несбъднато - кое?…
Пък онази лоша зима
силеше се да е зла.

Ходехме със половинки
изпротрити и така
си мечтаехме топлинки
за премръзнали крака.

Всеки правеше си сметки
за калеври. Но, пардон,
мойте бяха със подметки
гумени, от камион.

3.
Помним туй-онуй, но нещо
помни се до сетен час.
Той повика ме - горещо
се засилих тамка аз.

Лъхна ме на газ, чорбата
вреше си във котелка.
А Калинич на кревата
седнал бе, но… без крака.

А под него те - саминки,
скрили се едва-едва,
аз видях едни топлинки,
необути при това.

А Калинич със насмешка,
дяволито рече, благ:
„Дадоха ги по погрешка,
сбъркан номера е пак!

Мярката ми не познаха.
Ти не се прави на глух…”
Сякаш че за мене бяха,
щом веднага ги обух.

Помня всичко, дето беше,
миналото има власт.
Музика безспир гърмеше
от прозорец срещу нас.