КАРТИНА ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Виолета Воева

КАРТИНА ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Луната
с рижа светлина потича по паважа.
Трептят във въздуха петна с античен блясък.

Тъгата
вече тъмносиня, над улицата капе.
А облаците в две редици бавно отминават.

Нощта -
готическа камбанария пробива хоризонта.
Оттатък също има нощ. И цвят тъгата.

Оттатък пада дъжд. И някой плаче.
Тъгата тъмносиня над улицата капе.


СТЕНАТА

Спри звука.
Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството
и в процепа му после
зората ще изгрее.
Сега отвън е тъмно, но отвътре свети
защото миналото влиза,
а бъдещето вече си е тръгнало.

Спри звука.
И тишината нека да опре в небето.
Ще се облегнем на стената й
и заедно ще я послушаме.
И въздухът ще ни разделя само.


КЛЮЧ

Само едно движение
и мракът изравнява релефа на предметите.
По въздуха освободен катерят се и клоните, и сенките.
А вятърът люлее облак над леглото ми.
На сняг мирише стаята. На сняг мирише - вътре и наоколо.

Само едно движение
и светлината ще издигне пак преградите.
Пейзажът ще е вън - и силуетът ти под шапката.
И ще мирише стаята на теб и на кафе “Лаваца”.
Снегът е вече тук - по всички стъпала ще пада.