МИЛА РОДИНО

Найдан Стоянович

превод от сръбски: Ваня Ангелова

Обичаш ме с румената си зора,
със зелените си полета и с безкрая на своя сън.
Светлината ти ме води през нощта.
Люлееш ме на черноморските си вълни.
Ти си любовта, която няма да премине.

Българийо мила, дом обичан,
сладостно е на сърцето ти.
Когато те видя, слънцето виждам.
Когато си до мен, имам красотата ти.
На скута ти завинаги слагам
утехата на моето сърце.

Докато гледам Пирин, Марица, Мелник,
докато мисля за София, Търново, Плевен,
в мен всичко става зелено…
В мен и тъмнината става румена.
Позлати се черното ти море
и вълните му побягнаха,
преди мракът да се върне
за последно отново.

Родната ти реч е голяма, велика!
Нека на света да няма чудеса!
Ако изговоряме тази реч с душата си,
по-дълбока от морето става тя,
по-висока от небесата.
И затова благословена нека да е тя!
Нейни да бъдат славата и мирът!

Земя моя, орана с гръм, но неразорана,
долино, със звезди осеяна,
с коса косена, но неокосена,
моя единствена евангелска Майко земя,
княгиньо моя, моя селянко със сто ръце,
моя госпожо варошанко,

гори, гори сега, Звезда на Победата!
Покажи ни нашия български път!
Свети в тъмата, свети, свети!…
Никога няма да угаснеш!
В сърцето ми е ясно и светло,
и то ще гори за България завинаги!

Всичките ми предци, които сънувам,
са били българи и аз се прекланям пред тях!
Нека се носи от оджаците на къщите им димът,
докато всички празнуват славата на своето кръщение!