Алдо Палацески
Алдо Палацески (Aldo Palazzeschi) (2.02.1885, Флоренция - 17.08.1974, Рим) е псевдоним на поета и прозаика Алдо Джурлани, италиански поет и прозаик. Роден в семейство от едрата буржоазия. По настояване на баща си се дипломира като счетоводител. В периода 1902-1903 г. посещава училище за театрално изкуство, след което за кратко време играе на сцената. После учи във венецианския Институт за икономика и търговия, но се отказва от семейния бизнес заради литературата. През 1905 г. със собствени средства публикува първия си сборник със стихове - «Белите коне» (като издател отбелязва Чезаре Бланк - неговият котарак). Същият издател публикува поетичните сборниците «Фенер» (1907), «Поеми» (1909) и първия му роман «: отражения» (1908). В третия си сборник се отказва от традиционната стихотворна структура, което привлича вниманието на лидера на футуристите Ф.Т. Маринети, който предлага на Палацески да сътрудничи в сп. «Poesia». Близостта до футуристите особено личи в поетичната му книга - гротеската «Подпалвач» (1910). През 1911 г. публикува алегоричния си роман «Кодексът на Перела». През 1914 г. се разделя с футуристите. Създал за първите 10 години от творчеството си най-добрите си поетични произведения, Палацески впоследствие се посвещава най-вече на прозата. През 1916 г. е мобилизиран в армията, за кратко е на фронта, а после в тила, което намира отражение в автобиографичната книга «Военен живот» (1959). През 1921 г. излиза първият му сборник с разкази «Красивият крал», последван от «Стихотворения» (1925). От 1926 г. сътрудничи на в-к «Il Corriere della sera». През същата година публикува написания през 1913-1914 г. роман-гротеска «Пирамида», който заедно с «Кодексът на Перела» и «Ноемврийска алегория» (новото наименование на романа «: отражения») съставя трилогията му от 1943 г. «Необикновени романи». През 1920-те и 1930-те г. неведнъж пребивава в Париж, през 1930 - 1931 г. се запознава с П. Пикасо, Ж. Брак, А. Матис. През 1934 г. издава най-известната си книга - романа «Сестрите Матераси». През 1937 г. излиза вторият му сборник с разкази «Съревнование на куриози». В 1941 г., след смъртта на родителите си, се премества в Рим. Събитията от Втората световна война преосмисля в автобиографичната книга «Три империи… несъстояли се» (1945). Успех му носи романът «Братя Куколи» (1948), за който получава наградата «Виареджо». Младите му фантазии оживяват в автобиографичната книга «Безразсъдствата на XX в.» (1951). Излиза романът му «Рим» (1953) и сборникът с разкази «Всички новели» (1957), след което настъпва дълго затишие. Последните години от живота му са време на напрегнат творчески труд. Една след друга излизат книгите: сборникът с автобиографичната проза «Наслаждение на паметта» (1964), сборникът с новели «Палячовщина» (1966), романите «Дож» (1967), «Стефанино» (1969), сатиричната психологическа повест «История на едно приятелство» (1971), сборниците със стихове «Сърце мое» (1968), «Пътят на стотици звезди» (1972).
Публикации:
Поезия:
