Гаро Мардиросян

Проблемът е комплексен - медицински, технически, организационен, административен, законов, икономически…

По последни данни почти 2 милиарда души по цялото земно кълбо ежедневно ползват мобилни телефони. Днес трудно можем да си представим напрегнатото си ежедневие без тези вече съвсем миниатюрни апарати, чрез които можем да установим качествена телефонна връзка с всички краища на Земята. В бита, съобщенията, транспорта, здравеопазването, борбата с аварийни и катастрофални ситуации, при конфиденциални разговори… и къде ли не, мобилната телефония създава удобство, сигурност, пести време и нерви, спасява хиляди човешки живота и предотвратява загуба на неизчислими материални ценности.

Но наред с всичките безспорни предимства, възниква въпросът безвредна ли е мобилната телефония?

Вече петнадесетина години този въпрос е обект на спорове и дискусии, които, по някакъв странен цикъл периодично ту се разпалват, ту затихват. Преди около пет години известният неврохирург д-р Лейф Салфорд от Университета в Лунд (Швеция) за пореден път разпали спора за вредата от мобилната телефония. Както и другите изследователи, и той прави експериментите си върху мишки. Екипът на д-р Салфорд публикува резултатите от изследванията си, които показват, че дори и ниските нива на излъчване от стандартните европейски мобилни телефони могат да увредят мозъчните неврони ? клетките, които ни позволяват да мислим и говорим. Шведските учени преместиха центъра на изследването си от рака на мозъка върху “мозъчната кръвна бариера”. Тази бариера защитава мозъка ни от токсините в кръвта. И именно екипът на д-р Салфорд установи, че микровълните, излъчвани от мобилфоните “отварят” бариерата и пропускат молекулите на протеина албумин, които иначе не могат да се “промушат” през нея. Подложени на радиация, стотици пъти по ниска от допустимите в Европа стандарти и с продължителност на въздействието само 2 часа, невроните на експерименталните плъхове са загинали… 

Нека да си припомним какво представлява мобилната телефония и как се осъществява тя.

GSM (джиесем) произлиза от названието на групата Groupe Sp?cial Mobile, по-късно преименувана на Global System for Mobile Communications, и представлява глобален цифров стандарт за мобилна клетъчна връзка. Разработен е под егидата на Европейския институт за стандартизация в съобщенията (ETSI) през 80-те години на ХХ в. Първата GSM-мрежа е заработила през 1988 г. във Финландия.

Мобилният телефон (наричан още и клетъчен телефон, мобифон, GSM-телефон или просто GSM) е електронно телекомуникационно средство. Съвременните мобилни телефони се свързват към клетъчна мрежа от базови станции, всяка от които от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони). Освен стандартните гласови функции, т.е. за провеждане на обикновен телефонен разговор, мобилният телефон може да поддържа и множество допълнителни услуги като SMS - за кратки текстови съобщения, MMS - за изпращане и получаване на снимки, аудио и видео материали, както и достъп до Интернет. Мобилната телефонна връзка се осъществява в честотния обхват от 800 до 1800 MHz (мегахерца).

Клетъчната мрежа представлява радио мрежа, осъществена между няколко радио клетки, наричани просто клетки. Клетките са приемно-предавателни станции с ниска мощност, които осигуряват безжичната връзка между мобилните телефонни апарати. Клетките се монтират върху сгради или специални кули на височини от 10?15 m до 40?50 m. В България има няколко хиляди такива станции, но точният им брой знаят само мобилните оператори. В София броят им е над 2 хиляди.

Първите мобилни телефони са с твърде големи габарити и маса и затова се използват предимно в автомобили. Бурното развитие на микроелектрониката и миниатюризацията на електронните градивни елементи направиха възможно съвременните мобилни телефонни апарати да са с размери от порядъка на 100 mm и маси от порядъка на 100 грама.

Основателно някои от живеещите или работещи в близост до базови станции са обезпокоени. Какво знае науката засега за вредата от мобилната телефония върху здравето на човека?

В търсене на отговор на този въпрос се правят доста изследвания. Публикувани са стотици научни статии, някои от които доказват наличието на вреден ефект, а други го отричат. Но над 90 % от изследователите и научните колективи са достигнали до извода, че самите базови станции, които се монтират на покривите на жилищните сгради със спазване на съответгните норми и правила, не са вредни.

Реалната опасност от излъчването на антената зависи от мощността й, от насочването и от някои други технически параметри. Специалистите са на мнение, че опасните разстояния са тези по-малки от 20 m. За антени, работещи на максимална мощност, рисковата зона е около 50 m. Поради факта, че антените са насочени, тази зона не е кръгова, а се отчита като разстояние от предния панел на антената. А фактът, че излъчването е в почти хоризонтална равнина, означава, че хората в сградата, на чиито покрив е монтирана антена, са в безопасност.

Трябва да се подчертае, че евентуално вредно влияние на мобилната телефония върху човешкия организъм зависи от дозата електромагнитни вълни, която поглъща нашето тяло. Известен е класическият пример, че голяма част от лекарствата в повечето случаи са вещества, които погълнати в големи количества представляват отрова за организма, докато в малки количества имат лечебно действие.

Досегашните изследвания показват, че излъчването на базовите станции е безвредно. Не може да се твърди същото обаче за самите мобилни телефонни апарати, които са много по-близо до нас отколкото базовите станции. Например, когато разговаряме, разстоянието от апарата до мозъка ни е само няколко сантиметра. Именно за тази опасна близост алармира д-р Лейф Салфорд.

Електромагнитното поле на мобилния телефон може да проникне навътре в тялото ни до около 1 сm. То е в състояние да предизвика загряване до няколко десетки части от градуса, което обаче се компенсира от нашия организъм и на практика не ни се отразява. Но според белгийското списание The Bulletin, позоваващо се на европейски учени, при продължителни телефонни разговори това нагряване може да достигне и до 1 градус.