В НАВЕЧЕРИЕТО

Михаил Делягин

превод: Румен Воденичаров

За страната се приближава „моментът на истината”. Русия навлиза в най-критичния период на своето развитие, срещайки настъплението на Запада начело със САЩ и задълбочаващия се „горещ конфликт” в Новорусия и цяла Украйна. Това личи и от последната реч на Путин в Ялта. Възниква реална опасност за самото съществуване на нашата страна в недалечно бъдеще. Не е трудно да си представим как ще се развиват събитията, ако по една или друга причина проруските сили претърпят поражение в ДНР и ЛНР. В Украйна, където кризата ще достигне своята кулминация, ще се установи твърд антируски, още повече необандеровски режим, който за 6-10 месеца ще получи цялата необходима военно-техническа и финансово-икономическа помощ от Запада. Това ще направи възможно на базата на твърди антируски настроения да се мобилизира 600-800-хилядна армия със съвременно въоръжение.
Но най-важното е, че този „ударен юмрук на Запада” ще развърне широкомащабна терористична война с атентати в Крим, а после в граничните на Украйна области на Руската Федерация. Това няма да бъде трудно на базата на радикални елементи сред кримските татари, а и измежду украинците, живеещи в РФ. Логично ще бъде в Крим да не идват „туристи”, а Москва да започне издръжката на 2 млн кримчани, сред които ще започнат да нарастват антимосковските настроения.
На Кавказ може също да се очаква „подем” на терористичните действия, неявно поддържани от САЩ и Саудитска Арабия. Всички тези събития предстои да се развият в следващите 12-18 месеци. Тези тенденции ще се насложат на последствията от икономическите санкции на Запада. Но в още по-голяма степен - на кулминацията от гибелния икономически курс на „либералите” от кабинета на Медведев, който най-вероятно ще запази поста си, защото Путин видимо по различни причини не желае да го отстрани. Като резултат от всичко това в Москва, където прозападните групировки контролират СМИ, може да се очаква социално напрежение. Ако този сценарий се реализира, то в 2016-17 г. Руската Федерация може да се приближи до границата на разрушаване на държавността с помощта на поредната „цветна революция”, мощно поддържана от Съединените щати и Запада.
Как да се предотврати всичко това е главният проблем на РФ и нейното политическо ръководство.
Нека проследим проблемите по техните приоритети както и необходимите стъпки, които следва да предприеме действащата (а и всяка друга) власт в РФ.

Украйна: победа или мир на всяка цена?

В момента няма по-важно нещо от победа в Украйна. Желанието да се избегне въвличането на Русия в конфликта, което последователно се демонстрира от нашата изпълнителна власт, се оценява от САЩ и общо от Запада като възможност за по-нататъшен натиск върху руските позиции и за нарастване на агресията. Резултатът е десетки хиляди загинали и стотици хиляди, а скоро милиони бежанци.
За да се възпре агресорът, трябва да се обяви идеологически точно очевидното. Преди всичко да се каже на нашия народ и на народа на Украйна, какво става под носа ни и какви цели преследва РФ там в светлината на протичащите процеси. А това означава разкриване на неофашистката същност на днешния режим в Киев, който зачерква резултатите от Отечествената война и създава антируска и антиславянска система в зона на нашите стратегически интереси.
С други думи, висшите чиновници на руското правителство не трябва директно да преговарят с представителите на такъв режим. Следователно трябва да се търси не прекратяване на огъня на всяка цена, а победа над „неофашизма”, който се насажда от САЩ и техните сателити в НАТО.
Украинската икономика съществува единствено в интеграция с руската, украинската култура е много близка до руската, следователно нацизмът противоречи на интересите на Украйна и руинира нейната държавност. Именно затова Крим се присъедини към Русия, а изтокът въстана срещу нацизма. В Новорусия олигархът Коломойски е създал средновековно терористично образувание, въоръжените сили на което заедно с киевските осъществяват геноцид на гражданското население. Властите в Киев не могат и не желаят да изпълняват дори минималните задължения на държавата (от заплащане на импорта и социалните помощи до поддържане на реда). Тези окървавени марионетки на Запада потапят Украйна в блато на безумие и русофобия.
Русия разглежда киевските и днепропетровските власти като окупационни и терористични режими, не признава тяхната легитимност и разглежда сътрудничеството с тях за престъпление и поддържа с тях единствено отношения за защита на своите граждани, живеещи на временно окупираните от нацистите територии. Сътрудничество вкл. търговия може да се развива само с освободените региони.
Русия трябва да обяви за своя цел денацификацията на Украйна и предаването на киевските престъпници начело с Порошенко на международен съд от типа на Нюрнбергския. Държавата трябва да информира обществото и света за зверствата на нацистите и за техните господари, а именно базираните в САЩ глобални монополи.

Мобилизационен проект за Русия

Борбата и победата в Украйна са немислими без генерална промяна на сегашния квазилиберален курс и сегашния финансово-икономически модел. Това в частност изисква противодействието на наложените от Запада санкции.
Да се страхуваме от санкциите е късно. Западът разпали срещу нас „студена война” и за да не позволим тя да премине в гореща може само с демонстрация на сила. Американският бизнес трябва да бъде изпъден от Русия, докато САЩ не нормализират политиката си. Но главното е да се обърнем към руското общество с призив за нов курс, основан на мобилизация на всички наши ресурси за отразяване на разрастващата се агресия. И тук главното е смяната на финансовия и икономическия модел. Това означава, че се нуждаем от стратегическо планиране, незабавно унищожаване на съществуващата бюрократична и предприемаческа корупция, изнасяне на финансовите активи от западните банки и американските държавни облигации. И много друго: включително нова линия в сферата на науката и образованието.
Крим в тези параметри трябва да стане регион на изпреварващото развитие, лишен от нашите пороци. Необходима е преориентация на цялата търговия към страните не участващи в „студената война” срещу нас. Например в най-болезнения въпрос за прецизните металообработващи машини - това е Южна Корея.
Като се има предвид произволното прилагане на нормите на „международното право” от Запада, трябва да се подготвим за излизане от сферата на неговото действие.
Европейците трябва да бъдат информирани, че кражбата от техните нацистки марионетки дори на един кубически метър природен газ ще бъде причина за спиране на транзита му през територията на бивша Украйна до изплащане от нацистите на всички задължения. Европейските лидери, довели престъпниците на власт, трябва да осмислят, че са предизвикали форсмажорните обстоятелства преди всичко за себе си.
Русия оставя за себе си възможността за директно принуждаване на нацистите да сключат на мир при продължаване на тяхната агресия (без да се има предвид обстрелът на нашата територия и убийствата на граждани). Но украинците са длъжни сами да освободят страната си, само тогава те ще станат нейни стопани.

Путин и Западът

За тези, които ще сметнат тези мерки за прекалени, ще трябва да напомним: Западът никога няма да прости на Русия, че съществува, а на Путин - неговите действия и на първо място приемането на Крим в състава на РФ и помощта за провеждането на референдума там. Прекрояване на границите без участието и разрешението на световния полицай САЩ е смъртен грях, авторът на който трябва да бъде унищожен като Садам Хюсеин и Муамар Кадафи.
Въпросът не се състои в отричането на европейските ценности като неприемане на агресивното налагане на хомосексуализма, например, или обединение с въстаналия срещу нацисткия и етнически терор Крим, а в неподчинение на диктата на финансовия и политически хегемон. Елитите на Запада: от Обама до Ляшко са свикнали безпрекословно да се подчиняват на глобалния бизнес. Той е техният господар в прекия робовладелчески смисъл.
Путин, демонстрирайки независимост, не влиза в конфликт с него. Глобалният бизнес общо взето вижда, че Русия не е Запад и да се отличава от него е естествено. Разбира се, по-добре е да се свали станалия нагъл туземец и да се замени с либерали, но ако не се получи, ползата от сътрудничеството ще бъде по-голяма от санкциите.
А за политиците на Запада даже намеците на Путин за неподчинение (без да броим ответни санкции) представляват страшно оскърбление, защото поставят Путин над целия западен политически елит. Лична обида за западните лидери е, че „някакво лекомислено конте” продължава да ги игнорира безнаказано. Такава люта, неутолима ненавист може да бъде лекувана само с жестока демонстрация на непредсказуема и несъкрушима сила, пречупваща „агресивните говеда”. Думите и дозираните загуби (около 12 млрд евро от насрещните санкции) няма да помогнат - тези, които пикаят във подлезите, както и лидерите на срещата на върха, разбират само от асиметричен и неадекватен отговор.

Кадрите решават всичко

Либералът може да бъде добър човек и специалист, но убеждението му, че държавата трябва да служи на глобалния бизнес, а не на народа, го прави негов враг. Ето защо за оцеляването на обществото, на страната и на нейния лидер, държавата (нейният мозък и ръце) трябва да бъде очистена от тези, които смятат за престъпна ерес нейния суверенитет. Либералите, които искат за върнат Русия в 90-те години, трябва бързо и безмилостно да бъдат отстранени от държавните учреждения (от президентската администрация до районните кметства). На останалите трябва да се предложи избор между държавната служба и семейните активи на Запад. А чиновникът, който е „натрупал” активи, следва да бъде позорно уволнен и да остава на свобода само в случай, че не е предавал интересите на Русия.
Бягството на „офшорната аристокрация” ще даде възможност да се реструктурира държавния апарат (който не изпълнява редица свои функции и е раздут там, където държавата няма работа) и привеждането му към електронна система за взимане на решения.
Колкото и неприятно да е, ще се наложи уволнението на Медведев, който се е превърнал (може би против волята си) в калъф за знамето на либералната „пета колона”. Неговият престой на премиерския стол подхранва апетити за отстраняване на Путин, за овластяване на лесно управляемия младши менажер, при който „всичко би било както при дядката Елцин”. Време е той да се заеме с работа, съответстваща на неговото професионално и персонално ниво.
Социално-икономическият блок на правителството и банката на Русия трябва да бъдат управлявани от хора, имащи за цел процъфтяването на Родината, а не извличането на печалби от глобалния бизнес.
Средствата за масова информация: ключови телевизионни канали, радиостанции и интернет-портали (включително търсачките и главните доставчици на новини ) трябва да бъдат лишени от външно управление така решително, както и държавните органи. Това ще предизвика истерията на либералите (както в началото на века, когато олигарсите бяха лишени от възможността да шантажират държавата с помощта на телевизията). Алтернативата ще означава връщане в 90-те години и смърт на обществото.
Към цялата частна собственост (не само към СМИ) е време да се приложи принципът на социализацията, залегнал в конституцията на Германия.
Тя е свещена само в частта си, която служи на обществото. Ако тя се използва, за да му нанася вреди, то тя става престъпна, нейните собственици трябва да се третират като престъпници, а самата собственост - като оръдие на престъплението.

Първата стъпка е модернизация на инфраструктурата

Комплексната модернизация на инфраструктурата е ключов момент на развитието, намаляващ разходите за издръжка на обществото и повишаващ деловата активност. Това е единствената сфера, в която държавата не изпитва конкуренцията на недобросъвестния бизнес, тъй като инвестициите в основната част на инфраструктурата за него са непосилни.
Пари има - в бюджета са замразени 7.8 трилиона рубли, с една малка част от които може да се построи една нова, съвременна страна на мястото на измъчената от либералите Русия. Но най-добре е бюджетните средства да бъдат насочени в социалната сфера и отбраната, а икономиката да се развива с преминаване към проектно финансиране. Емисията на рублата трябва както в развитите страни да се определя от нуждите на Русия, а не от това колко ни разрешават да печелим нашите конкуренти
За модернизацията на инфраструктурата е необходимо кардинално ограничаване на корупцията и произвола на монополите. Решението е технологически елементарно, но рисковано политически, защото е подобно на смяна на системата. В противен случай една част от парите ще бъдат откраднати, а друга ще отиде за повишаване на цените. И преминаване към разумен европейски протекционизъм, иначе ползата от деловата активност ще бъде за задграничните конкуренти.
Икономическият израз на правото на живот е гарантираният жизнен минимум. Цената на този проблем е около 420 млрд рубли годишно като по-голямата част ще се възвърне с данъците. Но без този разход не могат да бъдат възпитани и мотивирани необходимите за модернизацията квалифицирани работници.
Това са само неотложните мерки. Необходимо е въвеждането на система за прогресивно данъчно облагане на личните доходи. Сега тя е по-скоро регресивна: колкото по-беден е човек, толкова по-високи са неговите задължителни социални осигуровки. А за богатите е създаден „данъчен рай”. Необходима е електронна система за приемане на държавни решения, както и компенсационен данък за грабителската приватизация.
В страна, изкуствено задържана от либералите в бедност, достъпните качествени жилища, здравеопазване и образование за половината население трябва да бъдат почти, а за една четвърт - напълно безплатни.
Светът се създава с технологии. Сега се намираме пред нова смяна на технологическата база. Русия може да си върне конкурентноспособността в света с разработване и доработване на върхови технологии, отлежаващи още от времето на съветския ВПК.
Но първостепенните мерки могат само за година да превърнат Русия в нова, прогресивна, ефективна и силна страна.

Външнополитическа стратегия

Държавите, даже Съединените щати, отдавна вече не са главните участници в световната политика. Над тях израсна нова могъща общност - тази на глобалния бизнес. Затова, запазвайки официалната дипломация, центърът на тежестта на външната политика трябва да се премести в отношенията с реалните господари на света - глобалните монополи. Без това Русия ще изглежда нелепо като гост, общуващ с прислугата и пренебрегващ стопаните на дома.
Може и трябва да се възползваме от вътрешните противоречия на глобалния бизнес. Но за тази цел той трябва да се познава, а в Русия след времето на Сталин с неговото изучаване, както и изучаването на свързаната с него управляваща класа на аристокрацията, културният и технологически елит, се занимаваха недостатъчно. Отделни стъпки в това направление (като сътрудничеството на „Роснефт” с „Ессон Мобил”) са правилни, но несистемни и затова недостатъчни.
Положението на Русия е перспективно, тъй като крахът на традиционното устройство на света насочва елитите към културата, патриотизма и социалните ценности, символ на които винаги е била нашата страна. Руската култура, обединяваща хуманизма и техническата грамотност, е единствената мощна култура, която е в състояние да посочи спасението от две вече видими стратегически опасности - загубата на човечност и технологическата деградация. Нейното месианство може да стане ресурс за оцеляване на цялото човечество. Но за да може тази възможност да стане реалност, държавата трябва поне да започне да изпълнява своите преки задължения. Без съмнение е необходима нова геополитика, която вече частично се реализира чрез БРИКС и формиране на квазисъюзни отношения с Китай и Индия. Тук също ще се наложи „чистка” на скритите „западники”, които се мъчат всячески да саботират широкомащабните икономически и военно-политически проекти. С една дума необходим е „решителен обрат” в държавното строителство. Дошло е времето. И в това е ключът към победата.
Но тя започва с победата в Украйна.


Изборский клуб, 21 август 2014 г.