ЗЛАТО

Николай Новиков

превод: Найден Вълчев

Не съм имал аз никога
никакво късче
злато.
Със зелени треви и вятър
бе душата ми млада
богата.
После всичко започна да зрее.
И зеленото - също.
Плахостта стана смелост,
смелостта стана сила,
само златото дето не влезе
във къщи.
Но пред мене е изгревът -
целият златен,
но зад мене е залезът -
само от злато:
за какво да вися на опашки
за брошки,
есента ми напълни душата
със злато!
Пък и аз съм бил златен,
каза мойто момиче.
И златно питие
е в чашите разлято.
И приятелите до мен са
24-каратово
чисто
злато.