Ерик Юхан Стагнелиус

Ерик Юхан Стагнелиус (Ерик Юан Стагнелиус; Erik Johan Stagnelius), шведски поет-романтик и драматург, е роден на 14.10.1793 г. в Гердсльоса, остров Йоланд в многолюдното семейство на пасторът, доктор по философия и доцент по гръцка словесност в Упсалския университет, епископ Магнус Стагнелиус (1746-1829). Получава енциклопедично образование. Учи в Лундския (1811) и Упсалския (1812-1814) университети, после е чиновник в Стокхолм. Автор на историческата епична поема „Владимир Велики” („Vladimir den Store”, 1817), посветена на руския император Александър I, написана в хекзаметри. Поетът се възхищава на Русия от периода 1812- 1815 г. като победителката на Наполеон, прославя руския император, одобрява принципите на Свещения съюз. Неслучайно дава екземпляр от поемата си на руския посланик в Стокхолм и дори се кани да постъпи на руска държавна служба (във Финландия). Автор на сборника с религиозно-философска поезия „Лилиите на Сарон” („Liljor i Saron”, 1821); трагедиите „Сигурд Ринг” („Sigurd Ring”, 1817), „Висбур” („Wisbur”, 1818), „Мъченици” („Martyrerna”, 1821), „Вакханки” („Bacchanterna”,1822), „Алберт и Юлия” (издадена през 1824 г). Много от произведенията му се основават на древноскандинавски сюжети - поемата „Гунльог” („Gunlоg”, 1814) и др., пише и сонети. Умира на 29 г. на 03.04.1823 г. в Стокхолм, където е погребан.


Публикации:


Поезия:

МЪЛЧАНИЕТО/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 64 юли 2014