ПОИСКАЙ НЕЩО…
Из „Прозоречната дама” (2014)
ПОИСКАЙ НЕЩО…
Поискай нещо. Мога сто неща.
С ръка ще ти огъна ламарина!
На покрива дори ще се кача
и стих ще рецитирам през комина.
Поискай нещо. Липсва ти снегът?
Аз цяла нощ памучета ще късам!
Пред теб на сутринта ще завалят
и нежно по дланта ти ще се ръсят.
Поискай нещо. Мога чудеса!
Минутите край теб са тъй магични.
Безкрайно се усмихвам на света,
защото имам шанс да те обичам.
Поискай нещо. Всичко ще ти дам!
Дори и неразумно и без мяра!
Животът на една мечта е храм,
когато в същността му има вяра.
ОБРАТНО
Знам пътя за Назад. Оттам се връщам.
И пак натам съм тръгнала сега.
Във мисъл за раздяла те прегръщам
и пиша ти писмо върху снега.
До утре още много ще натрупа
и цялото писмо ще заличи.
Снегът е твърде строг и неподкупен
и по-добре от камъка мълчи.
Това, което искам да ти пиша,
е в този стих, последен и студен:
не съм достойна въздуха да дишам -
един и същ за тебе и за мен.
Не съм достойна. Мисля го стократно.
Изгубена, почти като в гора,
аз стъпките си следвам - наобратно.
Когато стигна себе си, ще спра.
ТРИ МИНУТИ
Приковаваш ме. Триминутно.
Сблъсък нежен на крехки вселени.
Давам всичко за теб - абсолютно!
И не искам в замяна за мене…
Приковаваш ме. Като икона,
дълго гледам във теб хипнотично.
Три минути. И после си спомен.
Три минути. И пак те обичам.
Тишината се шири уютно.
Ореолно обгръща те мракът.
Приковаваш ме - триминутно,
точно толкова мога да чакам.
ПОЛУНОЩ
На Г.
Недей отваря в полунощ,
ако звънецът те събуди.
Животът е един разкош,
на който всеки ден се чудим.
Недей отваря. Старостта
виси с ухание на вечност,
седи пред твоята врата-
тъй близка в своята далечност.
Кажи й, че не си у вас,
кажи й, че дошло е лято.
Хвърли житейския компас
и остави в косите злато.
Не я поглеждай. Отмини,
че с бръчки тя ще те окичи
в очите ми се погледни,
там още си едно момиче.
Недей отваря. Възрастта,
неканена, тя ще увехне,
ще търси някой друг в нощта,
поне прозорец да открехне…
КНИГА
Прочете ме. Сега съм стара книга,
захвърлена в момент непреживян.
Не знаеш ти какво не ми достига
и колко много искам да ти дам.
Разгърна ме. Осмисли ли сюжета?
Рецензията страшно ли звучи?
Какво е казал в трета част поета?
Какво е мислил, докато мълчи?
Дотегна ми от куп критични статии.
Това е равносметката след мен.
От мнението чуждо само патим
и този миг умря, неоценен.
Прелисти ме. А там, сред редовете
от спомени, загадки и мечти,
не знам дали наистина прочете,
че смисълът на книгата си ти.
МЪГЛА И ЛАМПИ
Мъгла и лампи. Въздух като тюл.
Дантелен пушек устните издишат.
Долавям аромата на зюмбюл.
И тази нощ поетите ще пишат…
Мъгла и лампи. Жълта светлина.
И вятър, от безвремие премазан.
Нощта е най-прекрасната жена,
ухаеща на свян и на съблазън.
Мъгла и лампи. Ти. И никой друг
Изчезнах аз. Нощта ли ме погълна?!
Но ти си тук. Добре, че ти си тук,
под лампа като месечина пълна.
И още лампи! Толкова луни!
И все не могат тебе да надсветят.
Сред тюлена мъгла и светлини
ти пак си най-вълнуващият трепет.
ЛУДОСТ
Не се страхувай от дъжда,
Не може да топи надежди.
От скръб е посивял града,
но бурята не е премеждие.
Да тръгнем без чадър сега,
ще бъде безразсъдна лудост,
аз обещавам ти дъга,
а ти ми обещаваш чудо.
Почакай да се облека,
че порив луд ме е орисал
И ще те хвана за ръка
да дирим в тая буря смисъл.
Да знеш, смелостта е власт,
на теб не ти е нужно друго.
Дъга ти обещавам аз,
а ти ще бъдеш мойто чудо.
ДЪЖД
Не виждаш ли - страхът ти заваля.
Небето се покри със траур плътен.
Не знам кое по-силно заболя -
страхът ти ли? Животът ми безпътен,
намерил кратък пристан в твоя свят?
Наистина, така жестоко кратък…
Когато страховете завалят
и болката остави отпечатък
по чистата страна на любовта,
тогава ли е време за раздели?
Пред мен е хоризонт от пустота,
а мислите - към теб са пак поели.
Не се опитвам да ги задържа.
Страхът ти на прозореца почука.
Дори такъв, прекрасен е дъжда,
намерил и в душата ми пролука…
30 ГОДИНИ
След 30 години брак тя излезе за работа
и целуна мъжа си пред входа.
Дърветата им сториха поклон.
Съседи завистливо се спогледаха.
Дъждът отказа да вали.
А грижите се свиха в пространството…
И аз - като една съседка,
огледах се за нечие лице -
да се спогледаме.
Прикрили завистта във възхищение.
Но бях сама…
На пътя и в живота си -
объркан, жаден, 30-годишен…
Проблесна щастие.
Посегнах да го стигна.
Но дръпна ме оковата на пръстена,
нелепо стегнал пръста ми безимен…
РОМАНТИКА
Да, есен е! Не ми е стихотворно.
Не ме вълнуват жълтите листа,
които вън се стелят неуморно,
погалени от вятърна ръка.
Студено е. Не ми е романтично.
Презрително се щурам из града,
а сухото съзнание първично
отново не усеща есента.
Нима съм се почувствала виновно
за липсата на крехки сетива?!
Листата гният глухо и отровно
и няма грам романтика в това!
ЗИМА
Сребрее въздухът. Мъгла
наметна голите дървета
с усещане за тишина -
суетна, няма и превзета.
Целуна устните ти сняг,
наместо мен и неслучайно,
стопи се и помислих как
обичам те така безкрайно.
Не е достатъчно, нали?
Небето щедро се съблича,
навярно затова вали
и ти на зима заприлича…
ПОЧИСТВАНЕ
Изчистих си душата от мечти.
Очите си избърсах - да засветят.
И празно е в душата ми почти,
остана ми един-единствен трепет.
С отровна безнадеждност го полях
и с острия си разум го застъргах,
повярвай ми, така и не успях,
от моето сърце да те изтръгна…
ПИСМО
Знаеш ли, във клетка ме затвориха.
Режат свободата ми със нож.
Ширят се примамливо просторите.
Моят свят е лош. Ужасно лош.
Искам да избягам от веригите,
стегнали в забрава мисълта.
Смелост и любов не ми достигаха,
може ли без припев песента?
Може ли без сол морето, синьото?
Може ли без слънце пролетта?
Знаеш ли, това, което имахме,
никой друг го няма на света.
Знам, че искаш моето мълчание,
свило се във паяжина от срам.
Нека е сърцето ми в изгнание!
Нямам свобода, да ти я дам.
ПРИЗНАНИЕ
В очите ми и днес не се оглеждай!
Ти себе си ще видиш само там.
И болката ми - зла и безнадеждна,
със вкус на пустота, сълзи и срам.
Усмивката, разпъната от болка,
отново ще закича този ден.
Дали ще издържа, не зная колко.
И кой ще заблудя? Навярно мен.
Но в стиховете мои не надничай!
Тя истината идва в послеслов.
И, моля те, сега не ме обичай,
защото ще ти върна със любов…
ПОРИВ
Аз не зная какво ни дели.
Следвам твоята няма повеля.
Раждам чувство, което боли,
може би само то ни разделя.
Приближавам те. Бягай от мен,
аз самата от себе си бягам.
Плисва порив - сънлив и смутен,
приближавам те, пръсти протягам.
Всеки влюбен е мъничко луд,
всеки луд за поет е орисан,
ти си мисъл, навяваща смут,
в моя стих нероден, ненаписан.
Аз не зная какво ни дели!
И навярно не искам да зная!
На лъжата очите са зли,
ала виждат надежда в безкрая.
ОБЕЩАНИЕ
Обещал си ми дъжд от звезди
и надежда за светло вълшебство.
Тази нощ никой няма да спи,
да играем на смях и на детство!
Ти ще дръпнеш косите ми, аз
прах от младост по теб ще посипя,
ще танцуват звездите над нас
за причината няма да питам.
Обещал си ми дъжд от звезди
и луната да свети голяма.
Ето, вече навън свечери,
а пък теб и звездите ви няма…
