КЪМ КЮСТЕНДИЛ

Иван Антов

Като в поклон над тебе, Кюстендил,
с Хисарлъка цял надвесен:
с прохлада горска да те наслади,
с дъх на цветя и птича песен.

Зад него Осогово в приказна сая
снага до облаците откроява.
Разполовява я граничната бразда,
но е безсилна да я загрозява.

Аз сякаш виждам сред далечна мараня
проблясващи под Слънцето колони,
на водени от императора Траян
към Пауталия римски легиони.

И чувам сякаш неведнъж
галопен тътен на копита,
на конницата от Велбъжд
по бягащи ромеи да връхлита.

А Осогово южно се раздипля
и до Брегалница поли снишава.
У нейните води е Свети Кирил
дедите ни в девети век кръщавал.

От битки кървави безброй следи
под клоните на буките са скрити -
в листа обрасли, като щръкнали бради
на храбри до последен дъх комити.

Пауталия, Велбъжд и Кюстендил!
С тези имена те помнят вековете,
на сливи, ябълки, череши с плодовете,
с красавици - рисувани от Майстор Владимир
и баните - лечили и царете!