Ангел Балевски
Академик Ангел Тончев Балевски, български учен, педагог, държавен деец, общественик, университетски преподавател, е роден на 04.03.1910 г. в град Троян в семейството на Тончо Ангелов Балевски и Пенка Калчева Балевска. Когато е на 4 г. и половина умира баща му. Завършва Трета софийска мъжка гимназия (1929) и немското висше техническо училище в Бърно, Чехословакия (1934). Отначало работи като неплатен стажант в Инженерната работилница в София, после във фабриките „Чиличена ръка”, „Борис Ташков”, „Електрометал”, „Авгис”. Извънреден професор в Държавната политехника (1945), където създава и ръководи Катедра „Механична технология и фабрична организация”, по-късно трансформирана в катедра „Металознание и технология на металите” във ВМЕИ (днес - Технически университет). Там професор е от 1945 до 1968 г. и директор на Института по металознание и технология на металите от 1967 до 1989 г. Член-кореспондент (1952-1966), действителен член (академик) на БАН (1967). Заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес (1960-1961), секретар на отделението за технически науки, БАН (1960-1968), главен редактор на сп. „Техническа мисъл” (1964-1973), заместник-председател на Съюза на научните работници (1964-1989), ректор на ВМЕИ (1966-1968), почетен председател на БАН (1968-1988), депутат в Народното събрание (1969-1989), член на Държавния съвет на НРБ (1971-1989). Съпредседател на Международната академия на науките в Мюнхен (1988). Основоположник на българската научна школа по металознание и технология на металите. Сред разработките му е машина за горещо пресоване на цветни метали, метод за добиване на чугун във въртяща се барабанна пещ и др. Едно от най-големите постижения в тази област е разработеният от акад. Ангел Балевски и член-кореспондент Иван Димов метод за леене с газово противоналягане - научна и технологична новост в световната техника за производство на отливки от леки сплави, с голяма точност и високи механични показатели. Методът е защитен с над 100 патентни документа за изобретения у нас и в чужбина. Автор и съавтор на седем монографии и университетски учебници, на сборника „Наука, човек, общество” (Избрани доклади, статии, речи и изказвания, 1985) и на книгите със стихове, анекдоти и афоризми „Тревоги” (1995), „Българиада” (сатира, 1996) и „Настроения” (лирика, сатира, 1997). Изявява се освен като талантлив учен-изобретател и като блестящ педагог, цигулар и историк. Запомнен като мъдрец, будител, хуманист, патриот, даровит и сладкодумен оратор. Носител на Димитровска награда (1951, 1969), орден „Червено знаме на труда” (1959), орден „Георги Димитров” (1970, 1975, 1985), орден „Кирил и Методий” (І и ІІ степен, 1957, 1963), Златен медал на френското общество за развитие на научните изследвания и изобретателска дейност (1970), специален медал „Николай Коперник”, Полша (1973), медал „М. В. Ломоносов” на Академията на науките на СССР (1975), Златна звезда на приятелството между народите, ГДР (1978), „Академични палми”, Франция (1979), Златен медал за научни и хуманитарни заслуги (Чехословашката академия на науките (1979), Международната награда „ЧИАК”, Италия (1979), Златен медал от университета в Хамбург, ФРГ (1980), Златен медал от Словашката академия на науките (1980), Орден за приятелство между народите, СССР (1980), Почетен медал на Софийския университет „Климент Охридски” (1980), Почетен медал „Марин Дринов”, БАН (1980), Златен медал от техническия университет в Бърно (1981), Златен медал от Пуркинския университет в Бърно (1981), Голям кръст със звезда и лента, ФРГ (1988), орден „За заслуги”, Франция (1988), Златен медал „Дизел”, Германия (1990), както и наградата на фондация „Кьорбер” (Хамбург, ФРГ, 1985). Премията от 800 000 западногермански марки той дарява на държавата за развитие на металургията. Заслужил учен (1966). Народен учен (1971). Герой на социалистическия труд (1975, 1980). Почетен и чуждестранен член на редица академиите и научните дружества в редица страни (Унгария, СССР, Полша, Чехословакия, ГДР, Монголия, Гърция, РАН, Германия) и на международни организации. Член на Съвета на Пъгуожкото движение на учените за мир (1971). Почетен доктор на Карловия университет, Прага, Чехословакия (1980) и на Техническия университет, София (1996). Почетен член на фондация „Троянски край (1995). Умира на 15.09.1997 г. в София. От съпругата си Лаура Тодорова Камедулска, с която се жени през 1938 г., има син и дъщеря. През 2003 г. излиза книгата на Иван Пейковски. „С академик Ангел Балевски - на шега и сериозно”.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „БЪЛГАРИАДА” (1996)/ брой 64 юли 2014
ИЗ „БЪЛГАРИАДА” (1996) - ІІ/ брой 65 септември 2014
Критика за Ангел Балевски:
ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА „БЪЛГАРИАДА”/ автор: Николай Хайтов/ брой 64 юли 2014
