КАПКА ВОДА ЗА ДВАМА

Панчо Панчев (Дядо Пънч)

електронна книга

приказки в стихове

ГЪБЕНА СУПА

Мъничката Мима има
своя супичка любима.
Не обича други супи
и направо им се цупи.
Но щастлива е, щом мама
сготви тенджера голяма
супа гъбена, която
с вкус вълшебен е позната.

Тя се прави лесно, ясно -
масълце е нужно прясно,
но преди това да има
гъбки е необходимо…

Супа гъбена щом иска,
Мима стана и туристка.
Подходящо се облече
и не трябваше далече
да отива, че баира
до града им се намира.

С малка кошничка в ръката
тя обиколи гората
с храсталаци и поляни
и получи куп покани
от цветя и от къпини:
„Ей, момиче, откъсни ни!”
Гъбките мълчаха само.
Няма ги.
Едничка няма.
Интересно те къде ли
скриха шапките си бели?
Но при следващата стъпка,
Мима зърна бяла гъбка.

Спусна се натам щастлива,
право през букет коприва
и той парна й крачето.
Мима скокна, след което
все пак гъбката, едничка
сред бодливата тревичка,
в кошничката си постави…
Но каквото и да прави,
колкото и да се вглежда
с неугасваща надежда
да намери гъбка втора,
само капна от умора.
А на всички е известно -
супичка от гъбки лесно
може да направи мама,
гъбки ако има само…

Да, но хитра е за трима
малката гъбарка Мима.
Празна да не си отива,
кошничката си с коприва
тя напълни, след което
дълго я сърбя крачето.

От тогава Мима има
втора супичка любима -
супичката от коприва.
Тя съвсем не е бодлива,
както във гората беше,
Мима като я береше.

ДОБРИЯТ ЕЖКО

По зелената полянка
Мечо, Зайо и Лисанка
тичат във ръце с балони,
а пък Вятърко ги гони.
Жълти, сини и червени -
те са като разгорени
пламъци от сухи клони.

Никога до днес балони
не е виждал във гората
малкият немирен Вятър.
Искаше да ги погали,
но погрешно го разбрали,
те се дърпаха далече,
като дърпаха и Мечо,
хванал на балонче края.

Тича подир Мечо Зайо,
а след Зайо и Лисанка.
В кръг те горската полянка
обикалят тичешката
със балончета в ръката.
Някакво хорце играят,
а какво и те не знаят,
но играят без насита
със балони над главите.

А готова е бедата,
ако палавият Вятър
скъса, да речем, кончето
на балона на Мечето
и по някаква си грешка
го подхвърли накъм Ежко.
Тъй жестоко ще се спука,
че ще стане за боклука.

Няма майстор, знаем ние,
повреден балон да шие.

Нищо, че е със бодлички,
Ежко е момче добричко -
щом видя на две-три стъпки
няколко големи гъбки,
мушна се под тях на сянка,
и на близката полянка
Мечо, Лиска, Зайо Байо
продължиха да играят
с шарените си балони.

Нека Вятърко ги гони!
Ежко може в това време
хубаво да си подреме.
Даже, в дрямката унесен,
той сънува сън чудесен -
че му дават жълта круша,
щото цял ден много слуша.

Стихна уморен Ветреца,
ала Зайо, Лиса, Меца,
продължиха да играят.

И това, деца, е краят!

МЕЧО КОСМОНАВТ

Всички ние имаме мечти,
но мечта най-славна има Мечо.
Иска със ракета да лети
сред звездите, в Космоса далечен.
Затова от палавник голям
стана ученик дисциплиниран.
И по цели дни със много плам
най-различни спортове тренира.

После, щом ваканция дойде,
той в града отиде и попита -
знаят ли случайно откъде
в Космоса ракетите излитат.
Дадоха му точния адрес
и за космодрума тръгна Мечо.
Искаше да стигне още днес,
или даже да е стигнал вече.
Там прие го след молби безброй
главният на всички космонавти.
- За да полетиш, - му каза той, -
трябва да си много смел и здрав ти,
да познаваш всичките звезди,
да решаваш всякакви задачи…
Ще те дебнат хиляди беди,
щом във необятното прекрачиш.
- Знам! - отвърна Мечо. - И готов
съм за старт космичен от година.
Въпреки това като картоф
пекоха го във една машина.
После като пумпал бе въртян,
но геройски се представи Мечо.
И накрая във небето взрян,
литна той към Космоса далечен…

Нека всички имаме мечти!
Нека да летим и аз, и ти!

МЕЧО ГРАДИНАР

На горичката съвсем накрая
има празно място в тръни цяло.
Никой там не ходи да играе,
затова е пусто запустяло.

Но веднъж се спря до него Мечо -
чудна мисъл през ума му мина,
плесна се по челото и рече:
„Тука аз ще посадя градина!”
Рече и запретна той ръкави.
Тръните до коренче изряза.
После бързо-бързо се отправи
към града, във тракторната база.
Не след дълго чу се шум моторен.
Ей го Мечо - малък трактор кара.
Изора градината и скоро
пак в града се върна, на пазара.
Купи семена на зарзавати:
тиквички, марули, лук и чесън,
краставици, чушки, грах, домати
и фасул от Смилян чак донесен.

Да расте започна зеленчука,
а край Мечо Зайо Байо мина.
- Мечо, - каза той, - не виждам тука
морковчета в твоята градина.
- Прав си, Зайо, тях съм ги пропуснал! -
градинарят честно отговори. -
Моркови, а също зеле вкусно
ще отгледам и то много скоро…

И за жителите на гората
на пазар да ходят стана лесно,
че наблизо градинар приятел
им продава зеленчуци пресни.

Напоследък и аз ходя вече
да купувам зеленчук от Мечо.

МОДЕРНАТА ЛИСАНКА

Малката Лисана
госпожица стана -
по купони ходи,
спазва всички моди.
Цялата във джуфки,
с високи обувки
тя на дискотека
тръгна, но полека,
че пътят минава
през стръмна дъбрава.
А и в гъсталака
жаба взе да кряка,
та наша Лисана
страшен страх я хвана.
Опита да бяга,
но падна веднага -
не са най-удобни
обувки подобни
за крос през гората.

Затуй на земята
се Лиска намери
и взе да трепери.
На всичко отгоре
от страх й се стори,
че куче я лае -
ужасно това е.
Пак хукна да бяга,
пак падна веднага
и горко заплака,
че двата й крака
изкълчени бяха…

След тази уплаха
горката Лисана
изобщо престана
обувки да носи.
С крачетата боси
спокойно си тича.

Тъй по й прилича!

НА ВТОРИЯ ЕТАЖ

Намерих си нова квартира -
на партера тя се намира.
Не е нужно, както до вчера,
по стълбите да се катеря,
а право при мене се влиза…

Гората е също наблизо,
та докато приказки пиша,
от чистия въздух си дишам.
Богатство са също за мене
и горските багри зелени.

Чудесно е всичко, обаче
не мога да свикна с това, че
през моя прозорец отворен
надничат минаващи хора,
магарета, мечки, сърнички
от близки села и горички
и всички ме молят горещо
за тях да напиша по нещо.
Пристигат един подир други,
изтъкват ми свойте заслуги,
подаръци носят ми даже
и чудя се как да откажа.

Тъй всекиго за да прославя,
разклатих доброто си здраве,
че дните ми бяха заети
изцяло - да пиша куплети
за котки и кученца мили,
но също и за крокодили…

Най-после реших и готово -
преместих се в жилище ново.
На втори етаж се намира.

Оставен най-после на мира,
аз вече не пиша за всички,
а само за пойните птички
и за дълговратия, прав,
надничащ в дома ми, жираф.

КАПКА ВОДА ЗА ДВАМА

Отдавна не беше валяло.
Небето, пресъхнало цяло,
не пускаше капка дори
над жадни нивя и гори.
Без дъжд Незабравката синя
се чувстваше като в пустиня.
А Мравчо, цял в черно облечен,
от топло изгаряше вече.
Но ето, че все пак спасен е:
- Ела тук на сянка под мене! -
чу Мравчо, че вика го някой
на сянка, която го чака.

И сгуши се черната мравка
под синичката Незабравка,
където за най-кратко време
успя даже да се съвземе.

А скоро отнякъде капка
дойде върху синята шапка.
О, няма съмнение - да,
това беше капка вода!
И цветето тя охлади,
но то не я глътна, преди
частица от капката вкусна
на жадния Мравчо да пусне.

Така буболечка и цвете
останаха живи и двете.

А скоро след капката там
и дъжд се изсипа голям.
Водата дошла отдалече
на вадички даже потече,
в които безстрашни момчета
зашляпаха с боси крачета…

БУБОЛЕЧКА ОТИВА НА БАЛЕТ

От клечка на стръкче, от стръкче на клечка
пълзеше в тревата една буболечка.
Отиваше чак на гората във края,
където танцьори балет ще играят.
Изкуството тяхно света вече слиса,
а ето, че тук и при нас те дошли са.

Макар буболечката бавно да крета,
от мъничка още обича балета.
Хем музика слуша, хем с радост се чуди
как хвъркат високо рояк пеперуди,
които, облечени в пъстри костюми,
танцуват и…
Не, невъзможно е в думи
да вместиш такова вълшебство голямо,
каквото на сцената вижда се само…

Затуй буболечката днес се накани
да тръгне нататък един ден по-рано,
спокойно да стигне и там да въздиша
с възторг, както писано бе и в афиша…
Вървеше си бавно нататък обаче,
денят се изхлузи, прогонен от здрача.
Та тя си избра една малка полянка,
където ще може да легне да нанка.

Но точно когато току-що бе спряла,
тя гъбка видя в полутъмното бяла.
И легна върху й.
От пътя далечен
бе тъй уморена, че нанкаше вече,
когато Луната се спусна при нея
приспивната песничка да й изпее.
Нощта във гората е много красива
и тиха, че Вятърко също заспива.
Дъжд беше валял и окъпани всички,
по-хубаво спяха цветя и тревички.
И както децата, докато си спяха,
в съня неусетно по-бързо растяха.
А гъбката толкова много порасна,
че височината й стана опасна.

Затуй буболечката щом се събуди
на шапката гъбена, дълго се чуди
как долу да слезе и то невредима,
че много да ходи и днес тя ще има.
Но тук бе пленена от височината,
и почна от мъка да плаче горката.
Как заради тази случайност проклета
тя няма да може да гледа балета.

За щастие групичка мравки обаче
я чуха, разбраха защо горе плаче
и знаейки хиляди хитрости стари,
постъпиха, сякаш са пожарникари.
Зелен лист разпънаха вместо платнище,
при скок във което не ти става нищо.

Спасена така буболечката беше
по начин светкавичен и безпогрешен.
Целуна горещо тя мравките всички -
големи умнички и много добрички
и после с невиждана скорост закрета
да стигне навреме все пак за балета…

ДОМАШНИ ЯГУАРИ

По цял ден Кот и Котаран
във хола си седяха.
Така на малкия екран
те ягуар видяха.
Обаче този ягуар
за тях си беше котка,
запътила се на пазар
или пък на разходка.
И изведнъж яви се там,
срещу му, слон грамаден,
но колкото да бе голям,
ягуарът го изяде.

Решиха Кот и Котаран,
че сигурно се крие
подобен глад и в тях събран:
„Ще пробваме и ние!”…

Едно магаре вместо слон
им вдигна апетита,
но в разрез със добрия тон,
то знаело да рита.

Какво се случи след това?
Как Марко ги нахрани?
Кот бе със счупена глава,
а Котаран - цял в рани.

ЗАСПИВАЩО ДЕТЕ

Сънчо приспива ни всички -
бебета, майки и баби дори,
зайчета, мечки, сърнички,
цели квартали и цели гори.
Само едно не разбирам -
в тъмното как не умира от страх?
Всяка нощ щях да умирам,
ако на негово място аз бях.

Значи не искам да стана
Сънчо, когато порасна голям.
Или ми трябва охрана,
ама със нея пък ще ме е срам.

Все пак, когато порасна,
някакъв трябва да стана, нали?
Да, ама питам се гласно:
„Има ли специалист по бели?”

Няма.
Кажете тогава
има ли смисъл да ставам голям?
Май по-добре да не ставам
и затова вече няма да ям.
А и да спя ще престана,
че от съня се най-много расте.
В някой сандък на тавана
скривам се и си оставам дете.

Даже след много години -
уж ще съм дядо - с брада, побелял,
но като в детска градина
пак ще си бъде животът ми цял.
Старият Сънчо пак вечер
ще ме захлупва със звезден капак…

Ето го - идва той вече
и на крилете си носи ме пак.

КАМБАНЕН ЗВЪН

               На Коцето Еленков

В дворчето на баба Мина
има хубава градина
с най-различни зеленчуци
за любимите й внуци.
Ред с домати, ред със чушки,
по-нататък чашки люшкат
ярко шарени лалета -
на дъгата с цветовете.
А съвсем до магданоза
грее и червена роза.

Нищо че неделя днес е
баба Мина им донесе,
докато е още рано
и водичка от герана -
да не клюмат гладни-жадни
като напече по пладне.

Тъмна кърпа си завърза
и към църквата забърза,
че църковната камбана
бие празнично и кани…
И цветя и зеленчуци
чуха призивните звуци,
но те с корени са всичките,
та не мърдат от лехичките.

Баба Мина щом прибра се,
чу във двора многогласен
шепот със молба към нея -
всички стръкчета копнеят
още в утрините ранни
звън да чуват на камбани.

- Ясно! - каза баба Мина
и веднага посади на
видно място до вратата
ново цвете - непознато.

Непознато, но когато,
след поливане богато,
то разцъфна в багра синя,
ахна цялата градина.
Не една и надалече,
сто камбанки има вече
тука в китната градина
на добрата баба Мина.

Някакво вълшебство стана
и църковната камбана
във неделя щом забие,
ясно чуваме и ние
заедно с цветята всичките,
зеленчуците, тревичките
как камбанките на двора
звънват - сякаш ни говорят.

ЗАГОВОР НА ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ

Застрашени двама от една заплаха,
Шаро и Писана снощи се събраха
зад едни кашони горе на тавана
и първа започна да мяука Писана:
- Нещо става с Гошо!
- Права си, така е. -
съгласи се Шаро. - Вместо да играе
с двама ни, той просто ни мене, ни тебе
не поглежда. Сякаш боклук непотребен
сме вече…
Писана тогава добави:
- Някога незнайни са детските нрави. -
Но със лай ядосан я прекъсна Шаро:
- Аз във тази къща куче съм по-старо
от самия Гошо. В бебешка количка
често съм го возил. Той за мен бе всичко.
Аз за него - също. Яздеше ме даже.
А сега не иска дума да ми каже.
С някакъв компютър цял ден разговаря.
В игри електронни забрави буквара.
- Прав си, Шаро, тъй е! - добави Писана. -
Ученик посредствен от отличник стана.
А на туй отгоре не чете и книжки.
Затова си мисля - да викна две мишки
(истински), които кабели и жици
да гризнат, та Гошо да има шестици
пак…
- И да отделя за нас малко време!
Че тоя компютър, дявол да го вземе,
сбърка ни живота. А, казват, Земята
правел той за всички с нещо по-богата. -
Тъй завърши Шаро. Пък Писана рече:
- Ние с тебе двама остаряхме вече.
Като гладно коте споменът в нас плаче.
А пред Гошо бързо бъдещето крачи.
Както е улисан днеска във играта,
утре току станал пръв изобретател!
- От сърце желая туй да му се случи!
тихо джафна Шаро. - Но трябва да учи! -
Че да учат трябва - това всички знаят.
Затова добре е тук да дойде краят.

ПРЕДИ И СЛЕД ПОЖАРА

Бабо мила, бабо драга -
казваме на баба ние.
Но щом дойде Баба Яга,
бягаме или се крием.
Тази страшна баба има
роден дом в Сибир далечен,
но по нрав неудържима
и при нас върлува вече.
Руските деца как плаши
ужким само е позната,
ала и децата наши
стряска, яхнала метлата.

С тази си метла тя горе
се разхожда по небето -
като мотопед пърпори
и лети като ракета.
Повече от сто години
с лошотия тя се слави
и във детските градини
пакости различни прави.
После заедно с децата
в първи клас тя преминава -
прави пакости познати
и в училище тогава.
Днес саксия ще събори
със най-хубавото цвете.
Утре пък голям прозорец
ще направи на парчета.
Ту, размахала тояга,
гони Митко или Гошо.
Ту в един компютър слага
някакво си дискче лошо.
В детската градина супа
плисна тя върху Калина.
После дивидито счупи
и на някъде замина.
Бързо винаги се крие -
да не видят госпожите.
А какво да кажем ние
госпожите щом ни питат?

Но Калина има кака,
каката се казва Краси -
тя веднага без да чака
казва всичко на баща си.
Той разказал пък веднага
на един свой стар приятел -
какво върши Баба Яга
и как бяга със метлата.
Бил приятелят смешник, но
с много добрина в сърцето.
Пръв умник. Народът свикнал
да му вика Хитър Петър.
И решил той злата баба
непременно да накаже,
ако ще за туй да трябва
планина от хитрост даже,
смелостта на ягуара
и юнашка сила мъжка.

Първо купил от пазара
той метла със дълга дръжка.
Като таз на Баба Яга
тя била, но без мотор и
трудно литнал би с тояга
някой в сините простори.
„Нищо! - казал Хитър Петър. -
Този път така ще мина,
без хвърчене” - след което
скрил се в детската градина.
Скрил си и метлата проста
и на скришно сам застанал -
дълго си стоял на поста,
Баба Яга за да хване.

Ето я, най-после иде
и паркира си метлата.
Много скоро ще се види
днес каква ще е белята,
за която тя пристига.
Влиза в спалнята голяма -
тихичко, без шум да вдига,
и Калинка търси само.
Грабва я от легълцето,
във един чувал я слага
и го връзва, след което
вънка хуква Баба Яга.
Бяга също като хала
и на паркинга отива,
а Калинка във чувала
нанка кротка и щастлива.
Без да губи и минута
Баба Яга яхва бързо
своята метла прочута
и чувала там завързва.
Но когато врътна ключа
тя мотора да запали,
в същия момент научи,
че крадци са я обрали.
Те сменили са метлата,
обикаляща простора,
с друга проста, със която
хората метат си двора.

Тъй добрият Хитър Петър
който й смени метлата,
с хитрина спаси детето,
най-добричко сред децата.
Баба Яга арестува
той за кражбата ужасна -
върза я, че да кротува
пакостницата опасна.
Но наместо във затвора
като крадла да я прати,
дълго с нея си говори
и отвори й душата.

Тя подробно му разказа
как самичка все живее
и неканена омраза
бавно трупала се в нея.
Другите жени си имат
пълна със роднини къща,
а и внучета любими
всички те си имат също.
Без роднини тя е само
и тъй да живее трябва.
Никой не й казва „Мамо”.
Никой не й казва „Баба”.
И така пред Хитър Петър
тя душата си изплака
чак до дъно, след което
най-спокойно взе да чака
своята присъда тежка.

Ала Хитър Петър беше
много умен. По човешки
той реши и не грешеше:
Да започне Баба Яга
нов живот от днес различен.
Към бели да не посяга.
Всички хора да обича.
И особено децата,
на които да помага,
да ги вози на метлата
и да стане Баба Яга
вече най-добър приятел
с детската градина цяла,
да обича тя децата,
а и всички във квартала.

И какво видяхме ние -
тя прозорците ни вече
не ги чупи, а ги мие.
И на никого не пречи,
а цветенцата полива
и във кухнята помага -
весела и работлива,
чисто нова Баба Яга.
Даже от сърце предложи
среща в детската градина
да направим ако може
в близки дни със господина,
който й смени метлата.
Хитър Петър, че това е
и от приказки познат е
тя не можеше да знае.

Но когато за таз среща
готвиха се в една сряда,
изведнъж вълна гореща
лъхна ги откъм площада.
Там в училището беше
огън ненадейно пламнал.
Като факла то гореше
сякаш е купчина слама.
Бързо да гасят пожара
втурнаха се много хора.
Три коли с пожарникари
също бяха тука скоро.
Интересна гледка туй е
за деца и за големи -
три маркуча с водни струи
плисват без да губят време.
Всички уж спасени бяха
и, събрани на площада,
наблюдаваха с уплаха
пламналата жълта сграда.

И тогава ненадейно
първолак назад се върна -
като змей пожарът зейна,
с пламъци да го обгърне…
„Боже!” - викнаха веднага
възрастните и децата.
Но едничка баба Яга
бързо яхнала метлата
прелетя като ракета,
право в огъня се мушна
и така спаси детето
глупаво и непослушно.
Върнало се да си вземе,
без да мисли за пожара,
от чина си джиесема -
вкъщи да не му се карат.
А пък майка му горката
(и тя скоро се явила)
със поклони до земята
плаче: „Бабо Яго мила,
най-красива, най-добра си
ти на цялата планета,
ти си нейната украса,
ти си слънце, ти си цвете!”

Баба Яга я прекъсна
и отиде да се мие,
че опушена и мръсна
я видяхме всички ние.
Но видяхме друго също,
ясно като че на снимка:
Баба Яга се превръща
за нас всички във любимка.

МНОГОЗВЕРЕН
ДЖУНГЛЕВАРД

Ненадейно днес по здрач
пощенският раздавач
с чудно име Чик Чирик
спря в ръка със чуден плик -
бял, а цял със сини шарки
и със чуждестранни марки.

Чик Чирик глава почеса,
позагледа се в адреса
и да го чете захвана:
“До… Боянчо… от Бояна”.
До Боянчо? Значи тук.
Къщата му бе позната.
Той почука на вратата
с човка като със юмрук.
И не чака даже миг.
- Заповядай Чик Чирик! -
взе Боянчо да го вика,
а пък той изчикчирика:
- Нямам време днес, Бояне!

И Боянчо сам остана
със писмото във ръце
и с разтупкано сърце.

Моментално скъса плика
и учудено извика:
- Я!
А след това зачете
Бързо бързо редовете:
“Мили непознат Бояне!
Твоят чичо - капитана,
който с параход докара
разни стоки от България,
в джунглата при нас отби се
и любезно ми написа
твоя български адрес.
Би било за мене чест
да те срещна най-сърдечно
в моята страна далечна.
Топло облекло не взимай,
щото тука няма зима!
Няма грип и няма хрема.
Чакам те в най-близко време
на адрес: “Маймунка Еве.
Африка, шейсет и девет”.
- Ура! - изкрещя Боян,
цял в руменина облян…

Подир ден ли, подир два ли,
толкоз бързо друг едва ли
би успял да се приготви,
но Боянчо вдигна котва
и към Африка отплува.

Струва ми се не си струва
да разказвам как пътува.

Ето вече той е там -
в джунглешкия град голям.
Гледа: пълно с пъстър свят
и стърчи един плакат:
“С радост чакаме Боян”.
Спря Боян нататък взрян,
а с усмихната муцунка
Еве, малката маймунка
приближи се и букет
му подаде най-напред.
После братски го прегърна.
А Боянчо й отвърна
с куп подаръци чудесни:
кукли в български носии
и бонбони - пет кутии,
пет касетки с нови песни
на децата от България…
С дарове тъй натовари я,
че маймунката, горката
просто падна на земята.
Падна, но веднага стана
и със своя гост захвана
разговор на разни теми -
малки, средни и големи:
Кой на колко е години?
Майка има ли? Роднини?
Малки братчета, сестрички?
Дружно ли живеят всички?

И от Еве да узнае
пожела Боян накрая -
тука в нейната родина
зоологическа градина
дали има, щом без клетки
всякакви животни редки
се разхождат като хора,
спират се и си говорят…
Еве каза му гогава:
- За какво ни е такава?
Нали всекиго от нас
срещаш всеки ден и час
на площади, в магазини,
по игрища и градини…

Някой им извика “Вардааа”,
тъй като на джунглеварда
бяха спрели и със смях
бъбреха си. Но край тях
бавен тропот на копита
чу се и Боян запита:
- Този стълб за телеграф
да не би да е жираф?
- Да, жираф е, - Еве рече.
ти ни разпознаваш вече.

Но едва ли ти могъл би
да познаеш, че за стълби
нашите жирафи чудни
служат ни в моменти трудни.
Качват се по тях техници,
за да слагат нови жици
и навсякъде тогава
електричество огрява.

Както слушаше, Боян
изведнъж, във пот облян,
затрепери и погледна
настрана с усмивка ледна.
Еве се обърна: “Мигър
друг път не си виждал тигър?” -
каза тя почти със смях.
И съвсем, съвсем до тях,
истински, а не на кино,
страшен шарен тигър мина.
Еве го погали с длан
и затича след Боян:
- В твоята страна голяма
тигри да не би да няма?
- Иммма, ннно ссса
дддоста ррредки
и зззатворени във клетки.
Или пък са дребни, кротки
и наричаме ги котки.

В разговори сладки вече
бяха стигнали далече,
дето на една ливада
стадо зебри бе на паша.
Те пасяха със наслада,
сякаш са животни наши…

Ако някое магаре
хубавичко се нашари
като черга - на райета,
става зебра. След което -
колкото и да не иска,
двеста вани да изплиска
със сапуни с химикали
да се къпе, пак едва ли
някога ще стане сиво
едноцветно и красиво.
Зебра щом пасе цветя,
С пъстри шарки става тя.

На Боянчо пък в главата
мисъл се роди крилата:
Хрупкайте, животни мили,
и тревички, и бодили!
Но пасете ли цветята,
ще пострада красотата.

Чу Боян зад свойто рамо
шум от някакъв камшик
и от страх замря за миг,
че камшик това не беше,
а една змия плющеше -
лъкатушна и огромна,
името не й го помня.

Еве бързо се намеси:
- Ей, Бояне! Ей, къде си?
Бива ли да те е страх?
Ние скачаме на тях
като на въже. - И ето,
че се завъртя въжето,
живото въже, което
страшно изплющя одеве.
И заскача ловко Еве.
И Боян поскача даже.
Може ли да й откаже?…

После във градина тиха
за минутка се отбиха
и нещеш ли - изненада.
Еве само се обади:
“Моля, тук къде е душа?” -
Душът бързо я послуша.
И без Еве кран да пипа,
водна струя се изсипа.

В някакъв си близък ручей
слон голям водата смуче
със хобот и всички мие,
но в горичката се крие…
- Ей това се казва баня!
Да я имах във Бояна,
бих се къпал непрестанно -
каза със възторг Боян, но
Еве го прекъсна с жест:
- Този слон е твой от днес! -

Много мило, но къде,
как ли ще го заведе
чак в родината, в Бояна?
Стана тя, каквато стана…

А наблизо бил лъва.
Даже чуха му рева.
Време нямаше за страх.
Ето го лъвът при тях.
Точно край Боянчо мина
и лениво се прозина.
- И лъвът е хубав дар,
нищо че е малко стар.
Искаш ли го във Бояна? -
каза Еве. После хвана
лъвчо за носа. Боян
пак заекна, в пот облян:

- Тттрогнат сссъм, ннно
мммного ссстава.
И сссъс лллъв
кккакво шшще ппправя?
- Как какво? Че кой ви бие
тъпаните? Нали вие
празниците си на село
ги празнувате с веселие?
- Не разбирам.
- Ето как!
Екна музика във такт -
тъпана лъвът го бие
със опашка. А пък ние
Слушаме го: “Дум-дум-дум”.
Но това не беше шум.
Беше музика игрива.
И се завъртя хорце,
и Боян заскача живо,
затацува от сърце.
С него заиграха всички
сякаш тъпанът ги гони -
дребни зверове и птички,
носорози и бизони…
- Ех, че хубаво тук стана,
весело като в Бояна! -
каза си Боян и пак
рипна и удари крак.

Но така високо рипна,
че дори тавана пипна.
Чакайте! Как тъй тавана?
Слънце грееше в Бояна.
Беше утрин свежа, росна.
Клонче вишнево докосна
на балкона парапета.
Птиче прехвърча и ето:
“Чик-чирик” - дочу Боян.
И събуди се засмян.
Но съня си толкоз чуден
продължи и като буден.

Първо мебелите стари
взе за стадо ягуари.
После баба си целуна,
смятайки я за маймуна.
В ниските дървесни клони
лесно той позна бизони.
А във близките могили -
слонове и крокодили.
Малки лъвчета със смях
се боричкаха край тях…

Тъй от този ден Бояна
за Боянчо джунгла стана.

Но навярно всички вече
чакате да прочетете
по-нататък редовете.
И не бива да ви преча…

Много време оттогава
мина, ала на забравя
наш Боянчо своя сън.
Често мръкне ли навън,
Той за Еви пак се сеща,
за чудесната и среща
и за джунглата, която
му показа най -богато
животинския си свят…
Той на всички ни познат
е от приказки и басни,
но във тях така опасни
зверове изобщо няма,
а поука има само…
Приказката моя тука
също свършва със поука.
В джунглевада многозверен
всеки може да намери
диви зверове, обаче
те децата не закачат
и с ръмжене не ги плашат,
а приятели са наши.