ХУДОЖЕСТВАТА И ЛУКАВСТВОТО

Тихомир Йорданов

Нещо странно става с думите, когато условията на живот и съжителство между хората се променят. Тогава се появява потребност от нови думи (понятия). И тъй като те, случва се, липсват в езика, прибягва се до заемки на  чуждици, сътворяват се новоизковани думи (неологизми), или пък съществуващите се напълват с ново съдържание.

Ето един любопитен случай.

В старобългарските четива (ІХ - ХІV в.в.) думата хитрост и производните й хитър, хитрец, хитруване имат съвсем друг смисъл. За днешния българин хитруването означава лукавство, изобретателност, находчивост, но и остроумие, присмехулство, шегобийство и т.н. ( приказките за Хитър Петър ). Обаче в своята изконна употреба хитруването е изкусност, умение, майсторство. Хитрецът е умелец, създател, творец, а художеството е умение, мъдрост и т.н., но и … коварство и лукавство.

На това, последното, тълкуване ще се спра.

Значи, всичките човешки художества: литература, театър, кино, изобразителни изкуства, музика и пр. представляват лукавство и коварство, предназначени да представят нещата от живота не такива, каквито изглеждат и каквито ги възприемаме със сетивата си. Т. е. те целят да ни натрапят други (измамни, лъжливи) представи.

Неволно си спомням преживения и от мене период на лустросаното  лакировъчно изкуство. От него и сега не сме избавени. Съвременният ни период, в който се възпроизвежда извратеност, насилие и груб индивидуализъм, предпочитани от днешните хитреци (творци), е обратна страна на лакировката.

Замислям се дали всичките тези обичани от изследвачите школи, направления и периодизации в художественото третиране на реалния живот не представляват също така едно лукавство на хитреца (майстора, твореца, създателя), негов опит да ни внуши нереално възприемане на света около нас. И все в името на някакви си цели.

През ученичеството си изпитах влиянието на своя учител по естествознание. Той делеше науката на две групи: реална, или наука за истините в живота, и нереална, наричана от него „наука за въображаемите хубости”. В тази, втората група той поставяше на първо място изкуствата.

Човекът е устроен душевно така, че да предпочита приятните вълнения, дори и когато знае, че те са измамни. Затова иска художествените описания да имат щастлив край и да изпитва наслада от това, че ето на: доброто винаги побеждава злото. Тъкмо в това е хитростта на хитреца, наричан от нас художник.