Микола Аурамчик

превод: Найден Вълчев

***

О, пътищата белоруски!
Прокарвани според мига,
те ту като стрели се спускат,
ту меко вият и кръжат.

Земята щедра им постила
простор от губери тъкан
и те се сплитат като жили
по загрубяла тежка длан.

Пресекли лете степи росни
и зиме шир под светъл сняг,
те като пики кръстоносни
кръстосват вечния си бяг.

Край тях причаквали дедите
нашественика и в чувал
дълбок го грабвали горите
под тъмен срив и глух превал.

Из този край многострадален,
край всеки път и кръстопът,
трепти звездичка избеляла
над нечия пробита гръд.

Преминеш ли край нея близко,
припомнил слава и беди,
се спри като пред обелиск и
чело пред камъка сведи.

Това са знаци в равнината
на нашия изстрадан път
и като снопи във земята
под тях убитите лежат.