Костас Картеос

превод: Кръстьо Станишев

Обичах те, преди да съм те срещнал,
и още ти не си ми много близка,
макар че стана моя, с по-горещо
желание душата ми те иска.

О, скъпа, колко скоро с мъка тежка
се разделихме и това бе края!
Видях те само миг, но и до днеска
живота ми на бял жасмин ухае.