ВАРНЕНСКИ МУЗЕЙ СЪХРАНЯВА ПАМЕТТА НА ЗАНАЯТИТЕ, ИЗВЕСТНИ И СРЕД АРМЕНЦИТЕ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО 1939 Г.

Жаклин Бодурова

На 17 май. т. г. Музея за История на Варна отвори врати в „Нощ на музея”. Въпреки проливния дъжд, аз предпочетох да посветя част от вечерта там. Тази сграда, обгърната в бръшлян, придаващ автентичен и очарователен вид, се намира на ул. „8-ми ноември” № 3, разположена в един от най-предпочитаните райони за живеене и разходка в града, Гръцката махала, в близост до крайбрежието на Черно море.

Отпред са руините на малките римски терми, отляво е православния храм „Света првм Параскева”, наоколо са ниски жилищни кооперации и къщи. Поради това се усеща лекият морски бриз. Мястото носи мъчнообясним магнетизъм и особено очарование, което поражда обаяние, типично за старата градска махала.

Оказа се, че не съм сгрешила в избора си. Посрещна ме силно осветения салон на старинна градска сграда, построена през 1851 год. за Белгийско консулство. По-късно, същата променя предназначението си в хотел и от края на XIX век до 1929 г. се ползва за затвор. В следващите мигове, постепенно се пренесох в един отминал свят, капсулован между тези стени, успял да запази повея на романтичността и сладостта на някогашния живот.

През 1969 г. известният архитект Камен Горанов, ревностен ценител и пазител на старинната архитектура в град Варна, инициира и организира чрез Министерство на строителството в София да не се събори тази историческа обител, за да се изгради на нейно място жилищен блок за активните борци против фашизма и капитализма. Той поема да изработи проекта за преустройството и ръководството на цялостното проектиране почти за без пари, както и на строително-ремонтните работи, за да осъществи целта си.

Първоначално музеят е помещавал експозиция, представяща работническото и революционно движение във Варна и околността - тематика, с пропагандна цел, отразяваща политико-идеологическите особеностти на времето. След промените от 1989 г. е създадена музейната експозиция, представяща новата история на Варна, която проследява развитието на град Варна като първостепенен пристанищен, търговски и индустриален център, лятна столица на българската духовна култура и курортните бани от Освобождението 1878 г. до 1939 г.

Сградата на музея се състои от подземен етаж и два етажа. На подземният етаж са представени фрагменти от различни занаятчийски ателиета със съответните пособия в оригинал. Занаяти, превърнати от изкусните майстори в изкуство по времето, когато е позволено на ентусиазирания българин да разгърне своя талант и способности, свободно да изрази предприемаческия дух, търговския нюх и находчивост и да не пести енергия и сили. За доброто име единствено се изисква да притежава качества като трудолюбие, почтеност, постоянство и любов в работата. Края на тези спокойни времена, носещи у себе си свободолюбие, романтичност и очарование са прекъснати на 9 септември 1944 год., която остана в историята ни като дата, поставяща началото на терора и унищожението на една значима епоха и прекъсна приемствеността между поколенията в традициите на търговията и занаятите.

По традиция, всяка година на 15 август, Музея за История на Варна отваря врати по повод Деня на Варна под надслов „на бяло сладко и спомени за Варна”. През тези часове, дарители и приятели може да усетят атмосферата на градската къща в началото на миналия век и да си поднесат наслада на душата!

Представена е дърводелска работилница, където впечатляват интериорните проекти за обзавеждане, изработени от дърводелците на ниво архитект-дизайнер, във вид на триизмерно-пространствена цветна рисунка.

Следват кожарска работилница с кроячница и машина за шиене на кожени чанти, инструменти на златари, кафемелачка за мелене на кафе в някогашните дюкяни за тази цел. Известен е колониалния магазин „КАМИЛА” или работилница за смляно кафе, чай, како, колониален и деликатесен магазин, основан в 1896 год. от Гьозюбеюкян, находящ се на ул. „Гургулят” № 12 /днес, ул. „Цар Симеон” № 12/.

Агоп Гьозюбеюкян заедно със сина си Артин и дъщеря си Марица са бежанци от Арцах през първите гонения срещу прогресивни арменци в Турция. Тук изграждат къщата, наподобяваща на тази, която са изоставили като на партера възкресяват търговията си.

До днес тази сграда краси старата част на града и нашепва за някогашния начин на живот, граден въз основа на дългогодишни семейни традиции.

Обущарска работилница с работна маса, рафт с автентични обувки и журнал с цветни модели и голяма снимка в рамка на стената.

Веднага пред мен оживя снимката у дома, на която е прадядо ми Киркор Чаушев заедно с 8-те му работника, всички до един облечени с бели ризи и вратовръзки и отгоре с мантия да се предпазят от изцапване.

Неговият магазин „ТИТАНЬ” за модни дамски обувки е бил разположен на партера в двуетажна сграда, находяща се на главната улица в Шумен. На горният етаж се е намирала работилницата, където са изработвали обувки, всяка по индивидуален модел, някои дори по поръчка на клиента.

Естет, трудолюбив, обичащ работата си, работил с всички останали от ранна утрин до късно вечер, почивал, когато и те почивали. Дрехарница - магазин, където може да си избереш модел на облекло от списание или предложение на моделиер, а дрехарят ще ти вземе размери и ще ти направи желания продукт.

Тук се вижда шивашка машина „Сингерь” с линеали, ютия, макари, тетрадка с модели и размери, нарисувани на ръка от шивача, модни журнали с течение от Париж. Тогавашните шивачи превръщат шивашкия занаят в изкуство на изкусен моделиер и крояч. Дори, тези модни шивачи, които практикуват този занаят през годините на дефицит и оскъдица /след 9 септември 1944 г./ съумяват с оригиналната си фантазия и идеи, съчетани със сръчността на златните си ръце да избегнат клишето на сивотата и безличието и да разкрасят клиента.

Израснах в дом на модна шивачка и помня, че тя правеше два пъти седмично проби /вторник и четвъртък/, за да скрои тоалета по тялото на дамата, скривайки дефектите на тялото, да му придаде подходящата форма, да не прави гънки.

В неделя, когато предаваше готовата продукция на клиентката, тя отново я пробваше да бъде убедена за себе си като професионалист, че няма проблеми.

Съумяла да съхрани вътрешната си нагласа, мироглед и възпитание, както и спомените от сладкото минало по време на Царство България, които топлеха нейната душа, тя създаваше един друг свят за своята клиентела, която бе винаги подбрана /социално положение, визия и естетичен вкус/, за да бъде еталон на нейната работа!