НА РОДОПА ПЛАНИНА
НА РОДОПА ПЛАНИНА
Тук сякаш всичко е вечно:
и трендафила, и тихата комунига,
и зомни ма, зомни юначе,
и тишината е вечна, дълбока,
и музиката на земята, и Карлък,
и тьонкана снажка моминска,
и очинкине като звездици…
Тук е любима тревицата даже,
а погледът ти се рее, зарейва
и не може да спре, да прерипне
зелените планини високи,
скупчени, сякаш напевът
на триста каба-гайди!…
РОСИ МИ, РОСИ, СИТНА РОСА…
Припеви
За час трае бисерна росица…
П. П. Славейков
Расни ми, расни, китчице,
в майчини си градини,
в бащини си дворове,
расни ми, да пораснеш
като пиленце на клонче,
като звездица в небето…
Роси, роси,
ситна роса -
ситна роса каматна,
в момина пазва росица;
ябълките да заросиш,
страните да причервиш,
вятърът да ги облюби,
младо юначе да види,
да види, пък да завиди.
Девойчице мъничка,
блага росица,
с треперушки и гайтани,
кой ти стори гиздилото,
кой ти гизди премените?
- Слънце ми е стан станило,
пиленце,
стан станило и е ткало,
пиленце…
Девойчице мъничка,
блага росица,
с треперушки и гайтани,
от теб грее цяло село,
селото и планината.
Малко девойче, клонче зелено,
и ти ще да се ожениш,
и теб ще вятър превие,
и теб ще слънце прежуря,
и ти ще сълзи да рониш,
и ти ще песни да редиш
като дъждец бисерен.
Роните се, очинки момини,
да се докрай дороните,
че съм от либе далече
и мен ще сянка завие,
пък сянка
няма подир да има.
Роси, роси, ситна роса,
рони очинки момини…
РОДОПСКИ ИМПРЕСИИ
***
Фатово -
хванат си от песните
на щурците
и покоя…
***
В зеленото небе на билката
се докосват слънчевото утро
и росата.
Пия.
И бездънно е усещането ми.
Мълча.
Ухае пак на мащерка и риган,
на тишина и мента!
***
Двайсетина къщи.
Няма баби.
Само тишина - заслон.
И мащерка,
която се ветрее…
***
Всеки скакалец
надскача времето
и ветровете.
Спира и замира
в планината…
***
Селце - преливащо
в зелена гледка…
А хората по него -
летен цвят на здравец ….
