БЪЛГАРИЯ – ЮНИ 2014

Веселин Стоянов

Тъмни  облаци се виждат на българския небосклон.  Датата за изборите е вече определена, а провеждането им е свързано с поредица от проблеми, първият от които е назначаването на служебно правителство. Както при предишното, миналата година, така вероятно и при бъдещето, машинации ще има и те ще преследват познатата цел - спечелване на вота. Отново ще има купуване на гласове, на депутатски места, на съвестта на избраните.

Ще дойде на власт правителство, готово да обслужва верноподанически чужди интереси и да не се съобразява с българските. Ще се наслушаме на прекрасни обещания, които никой не е длъжен да изпълнява, на ругатни по опонентите, които ще влязат в речника с нашенски бисери.
От месеци и години проблемите на енергетиката не слизат от дневния ред на всички правителства. Едно правителство ще строи Белене, следващото не му дават да го строи, след което пак ще строим и пак няма да строим.

Специалистите изтъкват най-различни аргументи, но не смеят да кажат истината - че решенията се вземат под натиск отвън. Вашингтон няма да допусне руска фирма да строи, защото антируската параноя взема връх. Годините текат в боричкания между русофили и русофоби. Последните са на мода, което е силен аргумент. Унгарският премиер В. Орбан отиде за два дни в Москва, закупи руските реактори, подписа договор при най-изгодни условия, без да пита началниците от Вашингтон. Ние не сме дорасли до там, не смеем да защититим националния интерес.  Сега американските братя ни натрапват една тяхна фирма - Уестингхаус - която до момента няма нито един построен реактор, но пък е   а м е р и к а н с к а!

 Така ще дойде ден, когато ще купуваме ток от близката чужбина. Упорството на министър Стойнев и на премиера Орешарски да сключат споразумение с  „Газпром”  за „Южен поток”, доведе до решението за незабавни избори. Бойко Борисов  се настани дългосрочно в САЩ, от където сипе най-тежки обвинения към управляващите като провал, агония, катастрофа и други подобни миражи, за което Винету няма вина.  В световната столица се подават молбите за нов мандат, който не се подарява, а се дава  при строго определени условия. В София се стовари без покана сенаторът Джон Маккейн, който поговори на тази тема с все още действащия премиер и след  само няколко минути Орешарски обяви спирането на „Южен поток”, беа за това да има решение на Министерския съвет. Правилно!

Кой е по-важен - някакъв си български министерски съвет, или един сенатор от голямата братска страна. То се знае, отговор не е нужен. Лошото обаче е, че премикерът ни застана в разкрачена поза. Хем спираме „Южен поток” , хем като че ли не го спираме. Големият брат обаче  си е казал думата, а тя на две не бива да става.  Затова той реши на тия дебели балкански глави да им поразмъти банковата система, да им направи избори по позната вече рецепта, да им сложи послушен служебен премиер, който да подготви избори и да постави на премикерския стол избрания от американските братя подходящ, т.е. техен човек.

Така ще се освободим от всичко руско, защото то ни прави зависими, а всичко американско ни прави независими. Ето вижте как за нас се грижат американските Марица 1 и Марица 3. Те смучат нашата братска кръв и в това няма нищо лошо, защото сме братя и това  не  бива да се забравя. Ако договори със абсолютно същите условия бяха сключени с руски фирми, щеше да е много лошо, защото те не са вече наши братя. Вместо да питаме КОЙ, както често се случва по повод и без повод, по-добре да обърнем поглед към близкото минало и то ще ни даде отговор, без да задаваме тъпия въпрос. Милошевич отказа на американците да подпише в Париж безусловната капитулация. Какво последва?

Бомби с обеднен уран унищожаваха три месеца пътища, жилища, медийни централи, убиваха безразборно невинни хора. Саддам Хусеин реши да се откаже от долара като разплащателно средство за продадения нефт. Какво последва? Съчиниха му една мръсна американска лъжа, нападнаха и окупираха Ирак, осъдиха на смърт Саддам и сега се радват на сладкия иракски петрол. Същите намерения и същата съдба сполетя и либийския лидер Кадафи. Неговата смърт не пожелавам на никого. Сценарият се повтори сега в Украйна. Законно избраният президент Янукович отказа да подпише договора за асоцииране с васалния на САЩ Европейски съюз.

Организираха Майдана, към Киев се отправиха директорът на ЦРУ, печално известният сенатор Маккейн, помощник държавният секретар В. Нюланд, разузнавачи и военни специалисти, които без чувство за неудобство и срам насъскваха бандеровци и криминални типове, които убиваха, опожаряваха и тероризираха обикновените хора и представители на държавните институции, без страх, защото знаеха, че  зад тях стоят САЩ. Ако Янукович не беше избягал, щеше да го сполети съдбата на Милошевич, Саддам, Кадафи и много други. Подобна е играта, която се разиграва и у нас. Планира се унищожаването на финансовата, банковата, съдебната и  образователната  система, на индустрията и селското стопанство, на здравеопазването. 

По време на турското робство  властите са вземали от домовете им малки български деца и са ги възпитавали за еничери. Те е трябвало да забравят вярата и рода си, да колят неверниците, дори да са майка им и баща им. Днес янките примамват всички образовани и професионално изградени българи в САЩ. Те могат да си купят там къща, луксозна кола,  модерно и скъпо обзавеждане, да се радват на живота, но всичко това на кредит. Нищо, важното е, че в момента живеят, радват се на материалните си придобивки.

Идва обаче поредната криза и хубавото видение изчезва. Няма къща, няма кола, няма луксозно обзавеждане. Волю-неволю трябва да се започва от нулата, а тя е синоним на мизерията. Хубавото е, че ти се дава втори шанс. Той не ти носи щастие, но  друг път нямаш, ти си вече безродник.