Николай Станишев

Николай Христов Станишев, български историк, преводач и литератор, е роден през 1987 г. в София. Баща му Христо Аратнаков Станишев е първият български строителен инженер (завършил в Белгия) и член на Централния комитет на ВМРО (Иван Михайлов). Майка му Ефимия Стефанова, родена във Велес, е дъщеря на свещеник. Завършва семестриално философия в Мюнхен и право в София. Владее добре много езици - руски, английски, френски, немски и ползва свободно италиански и испански. Преди 09.09.1944 г. работи в столицата като юрисконсулт. Един от основателите на интелектуалния кръг „Българска орда” (1938-1944), негов подпредседател. Изселен от София през 1949 г. в сeло Дивдядово, Шуменско (тогава Коларовградско), където работи във фурни, от време на време преподава частни уроци по западни езици. През 1963 г. по закона за реабилитацията се завръща в София, превежда стихове и проза от предпочитаните си езици, но под различни имена. Едва в „Антология на френски поети” участва с преводи със собственото си име. Самият той е автор на много стихове. Съчинения: „Кратка история на българите. От най-стари времена до днес” (1942, 1992, 1994), „Летопис за Крумиш - кан ювиги на българите 811 - част І (1972), „Летопис за Крумиш - кан ювиги на българите 811-814 - част ІІ” (1972), „Цар Борис І Кръстител - част І и част ІІ”, „Златен и кървав залез (Падането на Първото Българско Царство) - част І и ІІ (1968), „Симеон - част І, ІІ и ІІІ” (1972), „Цар Симеон Велики” (1999). Умира на 08.08.1980 г. в София.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ брой 64 юли 2014