Константин Душенов

превод: Литературен свят

Никакъв «братски народ» в Украйна няма. А и никаква Украйна (в държавно-политически смисъл) изобщо няма на света. Древната руска дума «оукраина» изначално се използвала за различните погранични земи на Русия и древните руски княжества. Тази дума за пръв път била спомената в Ипатиевската летопис от 1187 г. А държавно-политическо звучене терминът придобил по напълно изкуствен път и едва през ХХ век.

В действителност територията, която днес наричат «Украйна», е конгломерат от три - като минимум - много различни области: Новорусия, Малорусия и Галиция (Западеншчина). На тези територии живеят:

1. Фашисти-бандеровци, еретици-униати и патологични русофоби. Потомци на предатели и вероотстъпници, водещи своя змийски род от времето на Даниил Галицки, предал православието още в XIII век с напразната надежда за покровителството на Ватикана, дарил му за това вероотстъпничество титлата «крал на русите», Daniel Ruthenorum Rex.

Тези най-чиста проба «антируснаци» (макар че по кръв те са в някаква степен руснаци) целенасочено са отхранвани от Европа в продължение на много векове като оръжие за борба с руския народ и неговата държава. В самата Европа, при все това, те винаги са били хора второ качество и никога са не имали равни политически права с титулните нации на държавите, в които са живеели (например, Австро-Унгария).

Оттук - огромният комплекс за непълноценност и яростната ненавист към Русия и руснаците, ниското интелектуално и културо ниво, неспособността да свикнат със съвременния високотехнологичнен свят.

Те са не повече от 10-20 процента от населението. Съсредоточени са основно в запада на съвременна «Украйна», но след разпада на СССР масово се постараха да се преселят в Киев. Практически напълно са окупирали т.н. «творчески професии» и са изтласкали от «украинската интелигенция» всички несъгласни. Днес заемат всички командни постове в в политическия живот на страната.

2. Руснаци. Част от тях принадлежат към малоруското разклонение на руския народ и живее в мнозинството си в централната част на съвременна «Украйна» и съставлява 40-45 процента от днешното й население. В ХХ век ги приучиха да се смятат за някакви несъществуващи «украинци», макар и с поправката, че са наш «братски народ». Този мит за «братския народ» усилено се внедряваше (внедрява се и досега) в съзнанието на руснаците, живеещи в Русия. В резултат разбирането на очевидния факт, че никакви «украинци» няма, а само малобройно разклонение на единния руски народ, почти изчезна, и едва гражданската война в «Украйна» отново изостри вниманието на политиците и СМИ към този въпрос.

По вероизповедание мнозинството от тях са са православни, но под влиянието на антируската вакханалия от последните десетилетия мнозина се стремят към разколническия «Киевска патриаршия» и мечтаят за създаването на «Украинска Автокефална Православна Църква», независима от Москва.

3. Втора част - самите руснаци. Онези, които винаги са се смятали и се смятат за руснаци, православни, принадлежащи към Московската Патриаршия. Живеят в по-голямата си ччаст на юг и изток в страната, в Новорусия (за Крим не говоря, вече не е актуално). Съставляват 40-45 процента от населението на «Украйна». Именно тях днес се опитва с всички сили да унищожи нацистката бандеровска власт, окупирала Киев.

Какво следва от това? Ето какво:

Достатъчно лъжи за «братския народ»! Такъв народ просто няма. Има наши врагове -тези от Западна «Украйна», и с тях ние, руснаците, никога и за нищо няма да можем да се договорим. С тях може да се разговаря само с езика на силата, останалото е безполезно и безсмислено. Особено, ако се има предвид, че зад гърба им днес стои целият Запад, изплашен от перспективата за съединяването на Русия с Новорусия и Малорусия, а значи - възраждането на Руската Империя в нейната историческа геополитическа форма.

Малорусия, на свой ред, се оказа страшно осакатена от антируския погром, който тези от западната част извършиха в «Украйна» след разпада на СССР. Но там въпреки всичко се съхраняват огнищата на Православната Вяра, а това е главното условие за бъдещото оздравяване и възраждане на Руска Малорусия. Тук Русия трябва да прояви снизхождение и търпение, а Руската Църква и въобще цялата руска общественост - да направи всичко, за да освободи колкото се може по-бързо съзнанието на малорусите от гибелните митове на «украинството», с което са ги заразили нашите врагове.

И, накрая, Новорусия. Тук всичко е просто и разбираемо. Тя е част от Русия, населена с руски хора, и никакви неясноти и недоговорености на тази тема не може да има. Как практически да се осъществи нашето съединяване трябва да реши висшето военно-политическо ръководство в Кремъл в зависимост от текущата геополитическа, икономическа и военно-стратегическа конюнктура.

И така: онова, което днес наричат по недоразумение «Украйна» е Руска земя, населена с Руски хора. А значи, нейното място е в състава на Русия, историческата държава на Руския народ. И ние непременно ще го постигнем!

в. „Завтра”, 24.06.2014 г.