ПЕСЕН

Шарл Жил

превод: Иван Касабов

Из поемата „Нос Вечност”

      Имат орлите крила
За да пият небе техни свободни величества;
За да пълни свят огън зеницата - връх на игла
И с мир да царуват просторите ничии,
      Имат орлите крила!

      Имат ангелите крила
Да летят над кревати на спящи деца;
И да носят от вената звездна мъгла
Ореоли от злато за техните бледи челца,
      Имат ангелите крила!

      Имат душите крила
За да обезсмъртят, в своя полет безкраен
На смъртната обич тръпката - мимолетна стрела;
След последното сбогом и целувката - край,
      Имат душите крила!