Ангел Горанов
Ангел Иванов Горанов, български поет, педагог, културен деец, общественик, е роден на 22.04. 1930 г. във Велинград. Завършва гимназия в родния си град, Учителски институт в Пловдив и Военно артилерийско училище в Шумен. Работи като учител по български език и литература с първи клас-квалификация и звание „Главен учител”, офицер в Българската армия, началник отдел „Култура” на Околийски народен съвет - Велинград и председател на Градския съвет по култура при ГНС - Велинград. Автор е на стихове за възрастни и деца. Издал е 16 стихотворни книги: „Другарче ми каза” (1986), „Гледец” (1990), „Молитва” (1990), „И нощта побелява” (1993), „Въздух зелен” (1995), „Объркан свят” (1998), „Светлина в светлината” (2000), „Благослов на Перун” (2000), „Капки целебни” (2003), „Пътека към слънцето” (2004), „Тайнство” (2006), „От всемира частица” (2008), „Родни предели” (2010), „Жажда човешка” (2010), „Надежда ми свети” (2011), „Над земята” (2012). Съавтор е на две книги. Негови стихове са публикувани в много вестници, списания, сборници, антологии като „Завинаги с нас” (за рождението на Васил Левски), „Лирична прегръдка” (155 български поети за Русия и Москва), „Камбаните на съвестта. Български поети за Беларус” и др., както и в антологиите „Поети” 2003, 2004, 2005 и 2006 г. Съучредител на Дружеството на писателите в Пазарджик. Член на Съюза на българските писатели. Осем непоредни мандата е председател на Литературен клуб „Никола Вапцаров” - Велинград. Един от основоположниците на идеята за Велинградските празници на културата. Носител на 12 награди от национални литературни конкурси. Умира на 10.03.2013 г. в София.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „ГЛЕДЕЦ” (1990)/ брой 75 юли 2015
ТРИ БРЕЗИЧКИ/ брой 84 май 2016
Литература за деца:
ЗИМНА ГЛЕДКА/ брой 169 юни 2024
Критика за Ангел Горанов:
