СЛЪНЧЕВО ВРАБЧЕ

Стефка Тотева

СЛЪНЧЕВО ВРАБЧЕ

Не, няма цял ден да вали.
И цял ден да ме следват лоши мисли…
Да виждам само смърт и да ме стяга мъка.
Не, няма цял ден да вали…
Ще се покаже слънцето - златисто камъче,
врабче подскочило високо,
и от небето светнало с око към мен,
да трепне птичето сърце
с кураж и сила.


ЧЕРНО КОНЧЕ

Черно конче, ти още живо си,
но се разделяш с любовта
и ставаш привидение и сянка на един живот.
Ти беше мъничко сърце,
в гърдите ми като светулката пулсиращо.
Черно конче, препускай надалече,
разделяй се с тъга, звезда и дума,
минавай бързичко
покрай предателство и злоба.
Светът е пагубен за чистите души -
с кого да споделиш ти светлината утринна
и мракът на нощта, и нищото…
Не спирай - пътят е далечен,
но в края му ще има някой,
дори от мъртвите да е възкръснал,
ще приласкае твоята умора
и вярата ще сподели.


ВЪРВИ ПОЕТЪТ

Върви Поетът по улица,
за Пловдив - Главната.
И тя познава стъпките му, мислите,
тя връща спомените,
любовта.
Неразпознат от никого върви Поетът
и аз го следвам тихичко,
и чувам думите, изречени от него някога
и думите, които раждат се сега
в следобеда.
Така внезапно е - да те вплете магията
в неразгаданите си чудеса,
да бъдеш в този свят
и едновременно далеч от него.
Това го може единствено Поетът,
който върви неразпознат
по улица,
за Пловдив - Главната.