С РУСОФОБИЯТА – КЪМ ПРОПАСТ

Веселин Стоянов

В редакцията на в. „България без граници” се получават много писма и телефонни обаждания на наши читатели, с които те дават израз на високата оценка на политическата, икономическата и общообразователната линия на вестника. Те ни дават импулс и за засилване на пробългарската позиция на изданието.

Получихме обаче и едно писмо, което ни изуми.

Наш читател от пернишко село  ни писа, че българският народ живял много по-добре в рамките на Османската империя (т. е. по време на турското робство - б.р.), когато нашите сънародници заемали високи постове в турската администрация, имало даже велики везири - българи. Той изглежда не знае, че заемането на такива постове е било свързано с отказ от вяра и народ. Не споменава нищо и за еничарите, а твърди, че за всички имало работа и трудът бил добре заплатен.

Не цитираме цялото писмо от две страници, защото то е толкова гнусно, че и хартията ще протестира. Редакцията отговори сдържано, с факти и исторически свидетелства, като бяхме убедени, че въпросният читател ще изтрезнее след прочитане на нашия отговор.

За съжаление, отговор не получихме. След два месеца получихме ново писмо, което по същество беше преразказ на първото.  Няма да отговорим, защото виждаме, че една отровена душа не търси истината, а полага всички възможни усилия, за да отрови и други души.

Нямаше да обърнем сериозно внимание на човека, който яде български хляб, а мрази всичко българско, ако не срещаме подобни продажни твари и сред хора, които се представят за български политици и държавници, дори президенти.

Ясно е, че те го правят ръководени от личния си материален интерес. Вътре в себе си те вероятно изпитват някакъв срам, и за да заглушат гласа му, те отиват още по-далеч. Твърдят, че не дължим нищо на Русия заради освобождаването ни от турско робство, защото тя водила Освободителната война с единствената цел - да има достъп до Бяло море.

Как на практика те си представят това, никой от тях  не обяснява, защото нямат аргументи, а втълпяват на обикновените хора това, което служи на чужди, антибългарски и антируски сили и е много добре заплатено. Продажници винаги е имало, днес те са в изобилие.

Освобождението на България от турско робство не е еднолично дело на руския император Александър II, а общ порив на руското общество , което подкрепя Освободителната война.
„… един се стремеше да си издейства да влезе в действащата армия, друг в Червения кръст, трети правеше дарения…, с една дума всеки се опитваше с нещо поне да е полезен в тези важни минути и да съдейства за победата на Кръста над Полумесеца” (Олга Решетникова, „Руската църква в София”, 2014 г., с.16, издателство Типтоппрес).

Нека се върнем по-назад: „Цар Алексей Михайлович пръв от руските владетели открито обявява защитата на вселенското православие от потисничеството на друговерците не само за съкровен копнеж на душата си, но и като висша насока на царската служба. През 1656 г. в  разговор с Антиохийския Патриарх Макарий той казва: „Страхувам се, че Всевишният ще ми потърси сметка за тях (преследваните православни) и аз поех обет, че ако на Господ  му е угодно, ще принеса в жертва войската, хазната  и дори кръвта си за тяхното избавление” (пак там, с.11).

Тези два примера говорят достатъчно красноречиво за чувствата, които са вълнували  руския народ, руското общество и руския император и са дали основание на последния да подпише манифеста, с който е обявена войната за освобождаване на православния братски български народ  от близо 500 годишното османско робство. 

Такива чувства са чужди на нашите русофоби. 

За тях православие, славянски корен, състрадание към поробените братя и сестри са напълно чужди. Те имат само един бог, на който се кланят и това е доларът. В името на този бог те продават майка и баща, вяра и родина и вършат най-жестоки престъпления. Тези безродници са най-голямата опасност за България, за вярата ни, за корена ни, от които идват жизнените сокове на нацията. 

Българи, бдете и не давайте възможност  на безродниците и неверниците да ни тласнат в пропастта.