ЕДНА МОДЕРНА РУСКА ХРИСТОМАТИЯ ПО ПАЛЕОСЛАВИСТИКА

Иван Г. Илиев 

(С. Г. Шулежкова. Хрестоматия по старославянскому языку: Тексты, словарь, фоноприложение. Москва. Флинта/Наука. 2012 г., 280 с.) 

Излязлото през 2012 г. второ издание (исправленное и дополненное) на въпросната христоматия е замислено и осъществено като учебно помагало, което да служи на руските студенти, аспиранти и преподаватели от филологическите факултети на висшите учебни заведения. По думите на авторката, това учебно пособие се отличава от досега издаваните христоматии по принципа на подбор на откъсите от старите паметници, по формата, в която се предлагат на читателите, по характера на коментарите и по съдържанието и структурата си. То включва 66 откъса от 26 писмени паметника. Като се изключат съдържащите западнославянски особености глаголически Киевски листове, ръкописите, представени с образци в учебното помагало, спадат към две големи групи - старобългарски и „преписани на източнославянска територия старославянски текстове” (това, което в България се нарича руска редакция на старобългарския език). При повечето паметници от първата група обаче не е посочен изрично българският им произход, ако не се смятат  Савината книга, Боянският евангелски палимпсест, Рилските глаголически листове и Супрасълският сборник. За няколко паметника се допуска, че са писани на територията или на България, „или на Македония” - това са Зографското четириевангелие и Асеманиево (изборно) евангелие, а за Мариинско четириевангелие и за Охридски глаголически листове се отбелязва, че произлизат конкретно от Македония. Към първата група се отнасят и откритите в Синай и Атон две части на Синайския псалтир, Синайския молитвеник, Хилендарските и  Зографските листове, както и Клоцовият сборник.

Листовете на Ундолски и Новгородските или Куприанови листове са отнесени към втората група ръкописи, които са преписвани в Русия. Другите паметници тук са съставените през 11 век Остромирово, Архангелско и Туровско евангелия, уникалният Новгородски кодекс с откъси от Псалтира, написани върху восък,  Евгениевският псалтир, Псалтирът на Бичков и  двата Светославови (Симеонови) сборника. За първия от 1073 г. се отбелязва, че е преведен „от български оригинал”. Наред с преобладаващия в помагалото термин старославянски по отношение на езика, на който са писани паметниците, на с. 163 по повод на Евгениевския псалтир също се казва, че е преписан от „западнобългарски оригинал”.

В христоматията освен текстовете се дават и кратки описания на паметниците, от които са взети. В тези описания се пояснява на коя от двете старобългарски азбуки е написан съответният ръкопис, дава се броят на страниците, както и времето на написване, а също и някои от по-важните езикови особености. Отделено е място и за кратка история на писмения паметник - място на откриване и съхраняване, издания, ако има такива (пълен списък с източниците е поместен в началото, между увода и таблицата с кирилската азбука).

От всеки паметник се представят по няколко откъса - до 4-5, в обем от половин до 3-4 страници. След всеки откъс, озаглавен според съдържанието си (например, Лепта вдовицы), има справочна част, състояща се от разшифровка на написаните под титла думи, тълкwвание на труднопреводимите конструкции и изрази от съвременния руски език, които са генетично свързани с текстовите фрагменти. В края на христоматията авторката отново отделя повече от двадесет страници за разясняване произхода на руски устойчиви словесни изрази (адовы врата, взойти на небо и т. н.), които са навлезли в руски от старите текстове. Много находчиво всеки използван откъс от евангелския текст е илюстриран със съответна картина, нарисувана от известен художник. Например, завършекът на откъса Притча о блудном сыне е показан визуално чрез  едноименната картина на Н. Д. Лосев от 1882 г., която се пази в националната художествена галерия на Белорусия, а към откъса Тайная вечеря е дадено едноименното платно на Д. Д. Жилинский от 2000 г. Глаголическите текстове се дават в кирилска транслитерация. За улеснение на изучаващите езика текстовете са набрани с едър и четлив шрифт. Но най-оригиналната част на христоматията е аудиоприложението, в което, макар с руско произношение, са записани няколко откъса от Супрасълския сборник, Мариинското, Остромировото и Архангелското евангелия. Доколкото знам, такова нещо се прави за пръв път по отношение на старобългарски текстове (известно ми е, че на църковнославянски съществуват подобни аудиозаписи на Новия завет и Житията на светците). Това всъщност е най-голямото достойнство на помагалото, защото е качествено нова стъпка в обучението по старобългарски език - нещо, което отдавна е направено по отношение изучаването на латински, например, и дава на обучаващите се възможност да слушат  красивия и благозвучен език на Кирил и Методий и техните съвременници във форма, близка до оригинала. Текстовете са прочетени от няколко сътрудници на Речниковата лаборатория към Магнитогорския държавен университет, където работи съставителката на христоматията, с отлично качество на звука.

В изданието не липсват и цветни снимки - от Зографското евангелие, Мариинското, Асеманиевото, Остромировото, Архангелското, Теровското, от Савината книга, Листовете на Ундолски, Синайския псалтир, Кивските глаголически листове, Синайския требник (евхологий, молитвеник), Супрасълския сборник, двата Светославови или Симеонови сборника, които допринасят за визуалното възприемане на красиво оформените стари ръкописи, както и на хърватската Башчанска плоча от 11 век (би било добре обаче в представеното учебно помагало текстът на тази плоча да се покаже във вида, в който са показани и другите текстове, а не само на снимка, но това не е направено). Черно-бели фотографии на отделни паметници има и вътре в текста, например на Савината книга на с. 108.

В края на рецензираната тук Хрестоматия по старославянскому языку е дадена като приложение доста подробна библиография на учебници, сборници с упражнения, речници и допълнителна литература за първия писмен славянски език, предимно от руски автори. След нея има кратък речник. В този си вид изданието напълно успешно може да задоволи нуждите на рускоезичните (а и не само на тях) студенти, които поемат по пътя на изучаване на старобългарския език и неговите книжовни варианти, а освен това може да се ползва и от всеки друг, който проявява интерес към класическата филология и към езиците въобще.