ТРОЙНИ ПРОБЛЕМИ
Вече трета седмица обикаляше във всички посоки и се бе отчаяла. Разпитваше де кого срещне, но никой не можеше да и каже, къде да я намери. Някои просто вдигаха рамене и отминаваха, други учудено гледаха след нея, а трети и се смееха в очите. Един старец направо й се скара:
- Ама, ти май си мръднала! Каква златна ябълка бе, хайванче!? То обикновени, най-прости ябълки не останаха, ти - златна! Изсякоха градините и не само ябълки, но и никакви други плодове няма. Огледай се - всичко е внос от не знам къде си. Я си ходи да пасеш зелена трева, че и тя може да свърши! Пък и нещо болнава ми се видиш. Ей, на! В наше село идва едно докторче, иди при него! Днес, за твой късмет, има приемен ден.
Ламята се почеса по средната глава и се отправи към медицинския пункт. В чакалнята няколко бабета тракаха с ченета и преживяха стари спомени и настоящи болежки. Ламята се сви на една табуретка и, когато и дойде реда, плахо почука.
Докторът я погледна над очилата, пусна едно неопределено ,,Хм!” и се наведе да допише някакъв формуляр. След това вдигна глава, дълго оглежда стоящата пред него твар и накрая попита:
- Та, коя казваш, че си ти!?
- Ама, аз нищо не съм казала, но като питаш, ще ти отговоря. - започна лявата глава. - Аз съм Триглавата Ламя и търся златната ябълка, но ме посъветваха, да се отбия тук.
- М - да …! - докторът изпука с пръсти. - Нещо много изпосталяла ми се видиш. Я разкажи по-подробно!
- То няма много за разказване. - каза средната глава, а другите две закимаха в знак на съгласие. - Спя си, значи, аз летаргичния сън…
- Както се оказа, около двеста години. - вметна лявата глава.
- Да де! Тъкмо щях да го кажа. Не ме прекъсвай! Та спя си аз, но някакво земетресение разтърси пещерата и ме събуди. И аз какво да правя!? Ами това, което си зная - да търся златната ябълка. Последната, която изядох, беше… ами…
- Преди двеста години. - обади се пак лявата глава.
Средната я погледна на кръв и продължи:
- Доста време обикалям, но не мога да открия никаква златна ябълка, та затова съм се повталила, така да се каже. Какво ще ме посъветваш?
- Я… ми кажи! - докторът забарабани с пръсти по бюрото. - Ти с всяка глава поотделно ли мислиш?
- Да! Да! Да! - тройно отвърна Ламята.
- Добре! А нещо проблеми с комуникацията? Раздвояване на личността, разтрояване…
- Не, не! Много добре се разбираме. - каза дясната глава.
- Е, почти…! - допълни средната.
- А с коя глава ядеш?
- Ами, редуваме се. Аз последна ядох златна ябълка. - обади се дясната глава и другите две я изгледаха завистливо.
- Така… - А нещо друго не консумираш ли?
- А, хапвам си и друго. Плодове…, зеленчуци…, но златната ябълка…тя е… друга работа! - облиза се средната глава.
- А нещо такова… месце!?
- О-о-о, не! - категорични бяха и трите глави.
- Вегетарианка съм! - допълни третата.
- Виж сега! - докторът стана, извади една банкнота и я подаде на Ламята. - Предполагам, че нямаш пари. Вземи тези и изприпкай до магазина. Там ябълките са толкова скъпи, че направо ще ти се сторят златни.
Ламята смотолеви едно срамежливо ,,Благодаря!” и се изсули през вратата.
Две бабички я изгледаха любопитно и едната рече:
- Да ти споделя, Маро! Едно време, кога бях млада, змей ме любеше, ама то беше мно-о-о-го отдавна!
