ВАЛИ

Лидия Лечева

ВАЛИ

Във влажната вечер вали…
Небето е пълно с души,
пришпорили облаци.

Отнякъде нежно вали.
Вятър връзва въздуха
в букети лъчи.

Пръски кротки сълзи
засядат в косите.
Великденска вяра вали.


СКИТНИК

В колко очи съм затъвала,
колко са ме зазиждали,
в колко любови се спъвах,
докато заседна в тебе.
Не си ли ти вечният скитник,
дето кръстосва душите,
нарамил набързо луната,
натъпкал в джобове звездите…
Страстта си губя по тебе
и цялата се изливам
в ония тайни поточета,
които стискат очите ти.


РЪЦЕ НА ГОСПОД

Прегръщаш ме.
Държиш душата ми в ръцете си.
Нощта отдавна ни е потопила.
Светът е сън.
Недей ме пуска.
Ще отлети душата ми,
възседнала въздишка.
Прегръщай ме с ръце на Господ.
Сънят е смърт.
Не я допускай.
Почакай да родя света.


СМЯХ

Попитах те дали си истински.
Ти се засмя. Ти не разбра.
Попитах те дали не си поредната илюзия.
Ти ме разбра. Но се засмя.
Искам да чуя смеха ти.


СИПЕИ В ДУШАТА

Мислите за теб
се трупат -
сипеи в душата.
Не стъпвай,
за да те спася
от себе си.


ПРИСТАНИЩЕ

Ще тръгна от залутано пристанище,
останало без корабни маяци
и рано огрубели мачти,
заслушано в мъглата.
Ще тръгна от едно пристанище,
притиснало море от неспокойствие
- без приливи и отливи -
и неотменни чайки-съдници.
Ще хвърля всичко и ще тръгна.
С гръб към вълните и към чайките.
И ще се спра оттатък себе си.

Но ако трябва после да се върна?…