ПОРОЙ

Диана Атанасова 
                          
                           На Варна

Градът е вопъл и отчаян зов
за ден, за два, горчиви три,
градът е мисъл и въпрос суров -
защо и кой жестоко го рани?

Градът се е превърнал във фургон
за мокрите изстинали души,
в които мъка като кал тежи.
Дъждът бе като грешен камертон,

фалшив коварен тон подал…
На пейките до детските игри
сега скръбта ни мъртвите брои.
Градът е тих и ням, и вял,

безсилен да кове надежди…
Не може той съдби да претвори
с брутално скъсани от кал мечти
без помощ, подарена с нежност!