КРИЗАТА В УКРАЙНА – 2014 г.

Веселин Стоянов

Една от сериозните причини за кризата в Украйна е фундаменталната разлика в представите на отделните етнически и религиозни групи за тяхното политическо бъдеще в или извън границите на страната. Други сериозни фактори са корумпираните и неефективни държавни структури, грубата намеса на САЩ и подвластните им ЕС и НАТО, които използват крайно десни и криминални формирования за постигане на своите цели. Американски фирми финансират създаването на паравоенни групи за борба срещу опълчението на югоизточна Украйна, защото искат да им бъде дадена възможността за добив на шистов газ, на който районът е богат. С тези действия САЩ целят нанасянето на сериозен удар върху икономиката на Русия.

Като феномен етническият национализъм е много опасен и разрушава единството на държавата. Примерът с Грузия е показателен. Страната се разпадна след издигането на лозунга „Грузия на грузинците”. Опитите за насилствена украинизация и за законова забрана на руския език са плод на американския натиск и нежеланието и липсата на политическа култура на управниците на Украйна да му се противопоставят.

В уж „единния фронт” на САЩ и ЕС във връзка с кризата в страната се виждат много пукнатини. Силни разногласия има в самия ЕС и то по финансови причини. Европейски банки са дали на Русия и нейни фирми кредити в размер на 500 млрд евро. От своя страна Русия е готова да инвестира в ЕС 400 млрд. евро. Малко под 50% от „Газпром” е собственост на западни фирми. 40% от „Роснефт” - също. 50% от „Южен поток” е собственост на Италия, Германия и Франция.

Тези финансови интереси и реалната възможност кредитите и проектите да рухнат заради санкции срещу Русия влияят пряко върху политическите решения, които взема ЕС. Това е и причината въпросът за присъединяването на Крим към Русия да отсъства от дискусиите по кризата в Украйна. Явно САЩ и техните ЕС и НАТО осъзнаха, че случаят не подлежи повече на дискусии, че той е вече свършен факт.

У нас приказките за диверсификация на енергийните постъпления са политически обусловени и носят белезите на дежурния американски натиск. За България, както и за редица европейски страни сигурността на газовите доставки може да бъде гарантирана с построяването на „Южен поток”, което не съвпада с американските желания и намерения. За съжаление, политиците ни не могат поради чуждото вмешателство и поради ниската си политическа култура да застанат на единна позиция по кризата в Украйна и по газовия проблем.

Вигенин, който се очертава като слаб министър на външните работи, избърза да отиде в Киев, което бе прието като знак, че признаваме за легитимна властта там. След това обаче, на няколко пъти напомни за зависимостта ни от руския газ и нефт. Същата неадекватна позиция демонстрираха и партийните централи на водещите партии. Констатацията е, че нашата външна политика е лишена от съдържание, или ако има такова, то се свежда до обслужването на чужди, американски, интереси.

Това обезличава не само външнополитическото ни ведомство, но и държавното ръководство. За това състояние на външната политика, своя сериозен принос дава и напълно неграмотния политически Плевнелиев. Той просто пърха от удоволствие, когато угоднически заема позата на защитник на американските интереси.

САЩ проявяват рядка неспособност и нежелание да приемат една неприятна за тях реалност. Те не разбират, или не искат да разберат, че в най-близко време Украйна ще изтощи напълно техните и на ЕС възможности за подкрепа на намиращата се в безнадеждно състояние икономика на страната.

Странното е, че докато редица лидери от САЩ и послушния ЕС постоянно изразяват желание за дипломатическо решение на кризата, стремежът да се влезе в диалог с Русия се свежда до публикуване на заявления в ултимативен тон. Това е така, защото САЩ нямат дипломация, или по-точно имат такава, която познава единствено езика на заплахите, бомбите, шпионажа.

Усилията да се налагат санкции на Москва няма да доведат до връщането на Крим на Украйна, защото полуостровът е руски, населен е с руснаци. Присъединяването стана с референдум, а не с бомби и убийства, както в Косово. Агресивните действия на Вашингтон водят до демонстриране от страна на Кремъл на сериозна решителност и готовност страната да воюва за интересите си. Русия не приема повече нарушаването на договорката между ръководителите между САЩ и Русия (Горбачов) за „неразширението” на НАТО след съгласието на СССР за обединението на двете Германии. Военният вариант за решаване на кризата отпада. САЩ и ключови правителства от ЕС декларираха на няколко пъти, че те няма да започнат война с Русия заради Украйна.

Интерес представляват съобщенията за разполагането на един полк руски самолети-ракетоносци ТУ-22М3 в авиобазата „Гвардейски” на полуостров Крим и стационирането на два руски кораба в кубински пристанища. След дислокацията на самолетите в „Гвардейски” военният баланс в района и като цяло в Европа ще бъде променен качествено. Радиусът на бойни действия на ТУ-22М3, самолет с променяща се конфигурация на крилата, е 2400 км. Въоръжен е основно с крилати ракети X-22, поразяващи цели до 500 км. Разработва се ракета X-32, за която се предполага, че ще поразява цели на 1000 км. с голяма точност.Предвижда се през 2020 г. 30 ТУ-22МЗ да бъдат модернизирани до версия ТУ-22МЗМ3М, за да бъдат въоръжени самолетите именно с тези ракети и да бъдат разположени в Крим. Посоченият потенциал на Крим може да бъде използван и в Сирия и в Иран, при необходимост.

Това е сериозен удар срещу американските системи ПРО в Европа. В отговор на разполагането на противоракетната отбрана, Русия обещава да дислоцира ракетни комплекси Искандер-М, които да използват неуязвими на практика ракети в радиус от 500 до 2000 км. Тази комбинация от бомбардировачи и ракетни установки напълно обезценява елементите на американската ПРО, които в периода 2018-2020 г. ще започнат да се разполагат в Полша и Румъния (Чехия се отказа от участие).
В заключение може да се каже, че за Русия Крим е безценен „самолетоносач” от стратегическа гледна точка, и че Крим е една сериозна санкция срещу опитите да бъде разширена НАТО.

Какъв е изходът от сложната обстановка? Преди всичко трябва да се изостави ултимативният и враждебен тон спрямо Русия, защото той е непродуктивен. Русия не е локална сила и без нея не може да бъде решен нито един европейски, близкоизточен или азиатски проблем. Нито една от големите държави не може да победи и реши със сила който и да е световен проблем. Колкото по-скоро се разбере тази проста истина, толкова по-добре.