СВ. ГЕОРГИ УБИВА ЗМЕЯ

Катица Кюлавкова

превод от македонски: Роман Кисьов

СВ. ГЕОРГИ УБИВА ЗМЕЯ

1.

„И когато аз бях безименен,
и когато ми накладоха цяла клада
от имена, та и аз самият се обърках,
а не само Вие, пелазги оттатък Пела -
на север, на юг, на изток, на запад,

на Гергьовден, когато природата възкръсва,
когато се отделя живото от мъртвото,
сухото от суровото…

Когато ме превърнаха в загадка,
позната на малцина
- гадатели, предсказатели, знахари, магове,
пророци, орисници
- негодници, месии, обсебени,
а и поети…

Когато с векове векувах във дълбока сянка,
невидим, самотен, и в делник, и в празник,
слуга на стройните букове на времето,
лишен от истината,
обременен от предания,
от легенди и митове,
           Аз, Димитър Солунски,
           Аз, Георги Кастриоти,
           Болен Дойчин, Крали Марко, аз
станах като привидение,
преситен от множеството
преживени животи,
уморен от превъплъщения,
възхитен от силата на
ума, от онзи загадъчен Ум
на душата, от онази душа,
одушевена от Ума,

станах облик на мисъл, станах
утроба на словото,
въплътих се и ви въплътих,

утроба на майка, на жена, на сестра,
пламък на светлината,
светлина на пламъка,
божий и божествен, бял, червен и жълт,
меден меч на мъжката мощ -

заселих се в екстаза
на оплождането, когато насладата
се устремява отвъд смъртта
и когато се зачева
нов живот.”

2.

„И ето, аз станах вълшебство и магия,
станах драма на битието,
образ и подобие на злодоброто

в този неповторим миг,
когато се лющи тъмнината
и се сбъдва светлината,

този миг, когато излизаме вън
от себе си и Аз, и не-Аз, и Той, и не-Той,

този миг, когато се поставя рязка граница
между мъжкия и женския облик,
този миг, когато Всевишният
се помирява с разликите
       в името на рождеството,
       в името на сътворението,
       в името на Светата Троица,
       третият, който ни определя,
       третият, който свидетелства,
       третият, който свети
       над нашите глави -
       дете, гълъб, огън, архангел и дух,
в този тържествен миг
вдигнах високо ръка
и забих светлият
меч във черното,
от черно по-черно,
и потече кръв,

червена точка на черна повърхност,
а горе Бяло.

И влязох в картините.
В църквите и музеите.
В домовете и умовете.

И сега аз Съм
част от вас.”


ПРЕЖДЕВРЕМЕННО СЪБУЖДАНЕ

Вече не се събуждате в същата стая.
И онова, което е невидимо, не е същото.
И в навика на събуждане има промени.
Предметите, с които се приравнявате,
не са ви еднакво чужди.
Всеки облик търси отделна форма на съзнанието.
Гладът за разпознаване е отворен процес:
Бдение над Финеган.

Плодът от един обикновен плакат
измества почвата под трахеята,
плъзга я меко и неспирно,
и ви пренася в детството
- сякаш то е на единия, а
вие на другия край,
сякаш сте били един без друг
вие, които не сте дръзвали -

отново преживявате възбудата
на окото и молива,
когато сте рисували грозде, круши и ябълки,
и сте чули разговора
между мечтата и ръката, в която
се вливал еросът на бъдещето.

Детството се завръща през тайна врата
и открива излишък от живот, излишък от минало:
онова, от което не можете да се откажете.

И повече не се запитвате, защо
реалността не е достатъчна, за да се сънува
и какво е това, което не е яве,

а съществува!


АРОМАТНОТО ПИСМО НА ПИСАРЯ

Залепих ги с восък
със смола ги запечатах
залях ги със лепило
вързах със въже
всички любовни фантазии
всички желания
изтощени от премълчаване.

Изпратих ги на теб
заради твоя отнесен вид
сякаш непрестанно съзерцаваш
водни отражения
стари карти
кутии които се отварят
само пред свидетели
документи които се дават срещу разписка
саркофази върху които светлите
лъчи се кръстосват
смъртоносно.

Като кош се отворих
намазах се с флакон
за да се подмамиш от аромата
и да дойдеш
майко моя

станах крехък обгорен пергамент
мозайка незащитена с пясък
неприкрита с мрак
като апсида се обтегнах
за да стъпиш, накрая, в мен
с поглед взрян нагоре
като реквием или псалм

за да бъде твоето ехо
дълбоко.


МОЯТ СТИХ

Моят стих - драматичен сън
опакова спомените в стилни куфари
крие мислите в подземни изби
в митични картини, тайници и скривалища

моят стих опява чужди животи
трепери пред чужди травми
моят стих е тъжна светлина
повече копнее по златното сечение
отколкото по предметите и реалността

привидно равнодушен, моят стих
блика от светлост
оросен от трепет

нито пости, нито копира
моят стих просто се простира
между съзнателното и несъзнателното
между вчера и утре
между теб и мен
отвъд доброто, отвъд злото
по едно и също време съществува
на две-три места

повече там, отколкото тук
повече твой, отколкото мой.


ЗАБЛУДА

С години се залъгвах -
ще усетя лицето на Господ,
в перифериите на сънищата
смисъла ще доловя, какъвто и да е,
и пишех, рисувах, чертаех,
написах толкова много,
че започнах да се лутам
между думите и значенията,
отдалечих се от себе си,
истината ми стана чужда, а

Него го нямаше, или беше много
дискретен в проявлението
          слово в словото слово
          тайна в тайната тайна
          същност прекършена в душата
          на езика, в духа на народа
          нещо повече от Човек, по-малко от Бог.

Когато един ден прочетох написаното,
премалях от тремор,
думите ми се повлякоха
зад хълмовете на несъзнателното, отвъд езика -
безсловесни варвари,
многобожни езичници.


* * *
Обзе ме страх -
от тъмното лице на светлината
от слепите страсти
от забравените сънища
от думите които бяха
на върха на езика
дълго, завладяващо
оо оо оо оо оо оо ?

копнежът по пра-началото
съедини нашите животи
когато най-малко се надявахме
на места където никой не може
да бъде повторно
докато е жив

и се привързах към мечтите
вселих се във съня

а ти ми върна
мило за драго.

Повече не купувам на едро -
рече. И не се пазаря.
Ако ще е, да е.


MELANCHOLIA:
ФИЛМ ОТ XXI И ГРАВЮРА ОТ XVII ВЕК

Слънцето вдига революции
дни наред.
Три-четири затъмнения
само за няколко месеца.
Стъмва се преди залез.

„Ако нещо трябва да стане, отпусни се,
не се противи”
- повтаряш ти.

„Нямам опит” - отговарям и започвам
да плувам по гръб, подготвена за всичко,
решена на всичко.

„Има много причини
за нова утопия, за един
романтичен апокалипсис.
Наричай я Меланхолия.”

„Когато лошото време отмине,
ще се види какво е останало
от теб, от мен, в този свят.”

„Не всеки излиза от хипноза” -
чувам отдалече един друг глас
и правя всичко възможно да не се удавя.
Да се събудя.


ОДА НА СВОБОДАТА

От опит знаем -
трябва добре да познавате пространството
за да се движите в мрак.
Или да бъдете слепи и да гледате
усещайки, пипайки

допирът е светъл сноп
тих спомен
интимно опознаване
на предметите.

Ще почувствате дори и мрака
като собствената си кожа.

Бездната ще ви влече надолу
небето ще ви зове нагоре
вие ще се съедините
там където ще се пресечете
накрая, като ново начало.

Една топла дума не ви достига
за да укрепнете.
После е лесно -
волята ще си извърши своето
ще ви изведе на чисто
за да гледате изгрева
от различни перспективи:
жабешка, птича, и накрая
човешка. Не 3D, а три билиона.
Очи в очи, лице в лице.

Тогава ще се възнесете
зовейки свободата
онази първа и последна
онази изгубена
но намерена

о, да, ода на свободата.


МИТИЧНА КАРТИНА: БАЛАНС

Отнякъде пристига човек.
На едното рамо носи света,
на другото -

Македония.