Владимир Ягличич (Владимир Ягличић), сръбски поет, писател, литературен критик, преводач, е роден на 4 ноември 1961 г. в с. Горна Сабанта, обл. Шумадия, Сърбия. Първите му публикувани стихове са от 1981 г. Има юридическо образование. Работил е в различни вестници и списания като „Pogledi”, „Sumadija”, „Knjizevne novine”, „Znamen”, „Koraci”, „Lipar” и др. Носител е на много национални и международни литературни награди. Съставител е на антологиите „Када будемо трава” (1998), „Певачи уснуле престонице” (2006), „Срце земље” (2006 г.) и „Антология русского современного рассказа” (2011). Автор е на стихосбирките „Погледај дом свој” (1990), „Изван ума” (1991), „Три обале” (1991), „Тамни врт” (1992), „Усамљени путник” (1994), „После рата” (1996), „У горама” (1996), „Србија земља” (1996), „Сенке у дворишту” (1996), „Врело” (1997), „Милановачким друмом” (1997), „Неповратно” (1998), „Књига о злочину” (2001), „Ране песме” (2001), „Куда куде” (2001), „Пред ноћ” (2002), „Немој да ме зовеш” (2002), „Пре него одем” (2004), „Песме” (2006), „Јутра” (2008), „Поседи” (2011 г.), „Стуб” (2013); на романите „Старец са Пиваре” (2000), „Холендери” (2005), „Mecojehe” (2006), „Ево мртав лежим у земљи Србији” (2013) и на близо 30 книги с преводна поезия на руски, български, английски, американски и френски поети. Живее в гр. Крагуевац, Сърбия.

Публикации:

Поезия:

ЛЯТНО УТРО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 64 юли 2014

ЕВА/ превод от сръбски: Красимир Георгиев/ брой 70 февруари 2015