ФРАГМЕНТИ ОТ ИЗЯВЛЕНИЯ

Александър Дугин

превод: Румен Воденичаров 

Фрагменти от изявленията  на проф. Александър Дугин на заседанието на Международния медиаклуб „Формат А3″в Симферопол.

За европейските избори на 25 май 2014 г. 

Резултатът от изборите за Европейски парламент (ЕП) е грандиозна победа на тези, които наричаме “евроскептици”.

Има Европа, има и Европейски съюз (ЕС). Това не са тъждествени  понятия. Европа - това е общество еволюционно, културно, имащо своя идентичност и исторически корени. ЕС е образование до голяма степен бюрократично, създадено от политическите елити, които стават все по-малко народни и демократични в прекия смисъл на тези думи.

Пред очите ни тече промяна на съдържанието на демокрацията. Преди демокрацията беше власт на мнозинството. Днес демокрацията се превръща във власт на малцинства, които просто са насочени срещу мнозинството. И ето че настъпва момент, когато на мнозинството се  предоставя възможност да се изкаже в условия на все още запазени демократични процедури. И ставаме свидетели на пълно разминаване между това, което мисли обикновеният европеец и това, което правят, говорят и славят европейските елити.

Майските избори в ЕС показаха рязък възход на евроскептиците т. е. на хората, които са против ЕС, но не и срещу Европа.

Трябва да се разбира, че не става въпрос за край на Европа, а за край на ЕС като изкуствена, ултралиберална, евроатлантическа, проамериканска конструкция, ориентирана към елити, представени от малцинството, а не от мнозинството.

Всъщност това е гласуване на „старата демокрация” срещу „новата демокрация”, на демокрацията на мнозинството срещу малцинството. И в този смисъл гласовете за партията на Марин льо Пен, която се смяташе за маргинална и едва ли не за фашистка, са феноменален резултат.

В цяла Европа съществува ненавист към тези политически елити, които са представени в Брюксел.

Друг  въпрос е, че в някои страни от ЕС това вече стана факт, но в други инерцията от миналото все още  остава силна.

Във Франция тази инерция приключи с приемане на Закона за бракове между хомосексуални и милиони неангажирани  с партии французи излязоха на протест. Въпреки това законът беше приет. Сега, гласувайки по този начин, френското общество си каза думата, че с тази практика трябва да се приключи.

Марин льо Пен улови тази тенденция в обществото, построи така своята избирателна компания много грамотно и стана изразител не само на консервативния електорат, но и на всички французи, желаещи социална справедливост, свободна и суверенна Франция.

Общият резултат на евроскептиците показва, че фракцията им в ЕП, която ще представлява консервативна и народна Европа, ще бъде  по-многобройна. Мисля, че точно към тази група и тези настроения се обръща Владимир Путин. За една Европа на ценностите, а не Европа на проамериканските, ултралибералните и извратени политици. Тази Европа се надига сега. Западът се разцепва днес на Америка (САЩ) и Европа.

Евроконсерваторите стават втора сила в парламента. Разглеждам себе си като евроконсерватор и твърдя, че ако действаме коректно и действаме технологично адекватно имаме шанс в следващия мандат да станем водеща европейска сила.

За Украйна

Президентските избори в Украйна са толкова неадекватни, че не представляват нищо повече от телевизионни рейтинги и сбъдващи се автопрогнози. Те са нелегитимни, защото се проведоха в нарушение на конституцията, в страна разделена най-малко на две части, в момент на геноцид спрямо собствения си народ, при жив президент, под дулото на автоматите и с изключителни лъжи, разпространявани от СМИ. Ето защо не желая да ги коментирам.

Що се отнася до „избрания” Порошенко (или по  фамилия Валцман), то той представлява заплюване на целия Майдан. На мястото на православния Янукович Майдан получи еврейския олигарх Валцман, който не е представител нито на Западна, нито на Южна, нито на Източна Украйна.

Целият този нацистки напън всъщност завърши с Игор Коломойски (Днепропетровск) и Валцман (Киев). На Майдана протестиращите ревяха „Слава Украине!”,”Слава на нацията!”, но самите те разрушиха нацията. Тя повече не съществува. Колкото повече хората от Майдана скандираха „Ще не вмерла Украина!” - толкова повече тя умираше. В крайна сметка борбата със сепаратизма създаде опозиция сред тези, които до неотдавна бяха лоялни граждани на тази страна. Нищо не пречеше на установяване на добри отношения с Европа, те си бяха добри. А сега Марин льо Пен заявява: „Сволочь из Майдана в Европу пускат небезопасно!“. Разгулът на дебилите доведе до резултати обратни на провъзгласените от Майдана цели.

Мисля, че краят на Украйна е необратим и пълен. Крахът ще бъде пълен, защото се изключва федерализация: никаква Западна, никаква централна Украйна, никаква Днепропетровска област, нито процъфтяване на Галичина с Волинска област. Гражданската война ще се разпростре от Донбас в цяла Новорусия.

За „шестата колона” за Путин

Питате какво сдържа Путин да въведе войски в Донбас. Той се бои да не въвлече Русия в световна война и може да бъде разбран. Решението, което предстои да вземе е много трудно. Но със своето забавяне и дори пасивност по въпроса за оказване на помощ на Донбас, фактически той съдейства за увеличаване на броя на жертвите. Аз мога да го разбера, но не мога да го приема. Мисля, че голямата война в Новорусия е неизбежна и ако Путин изчаква повече кръвопускане, то такова ще има и все пак на него ще му се наложи да въведе войски. Защото след поражение на ДНР и ЛНР (Донецк и Луганск), войната ще се прехвърли в Крим.

Това забавяне, естествено, поражда и усилва антируските настроения, защото населението на Югоизточна Украйна очакваше помощ, а тя се бави (нещо повече, Руската Дума даде заден ход на 25 юни като отмени решение за разрешаване от президента на военна операция в Украйна. б. пр.).

Путин сякаш изчаква за евентуална интервенция достатъчно основателни причини. Но такива има достатъчно и в момента. Западът априори  няма да ги приеме,  каквито и да са те. Във всички случаи Вашингтон и Брюксел ще застанат на страната на тези убийци и да се очаква от тях справедливост е безполезно. Ето защо армията трябва да се въведе в Донбас, иначе губим Крим, а в края на краищата ще загубим Русия.

В обкръжението на Путин има различни хора. Има радикално настроени патриоти, които настояват Русия да въведе ред в нейната зона на отговорност. Между тях има много  „силовици” (под пагон, б. пр.). Има и умерени, които смятат, че на Новорусия трябва да се помага с военни средства само до Киев, въпреки че  „силовиците” искат да се отиде и по-нататък.

Но  в обкръжението на ВВП има и доста голяма група, която аз наричам „шеста колона“. Пета колона са тези, които открито излизат срещу Путин. „Шестата  колона” в най-близкото обкръжение на Путин е заела проамерикански позиции. Тя смята, че Западът няма да прежали Украйна, ще се провалят всички изгодни за Русия сделки и  това ще удари силно бюджета.

Това са хората около премиера Медведев и голяма част от правителството без силовия сектор. Това е дипломатическият корпус, който още от времето на Елцин е свикнал да се блазни, когато Западът се отнася към него добре. Това са олигарсите от 90-те години, които се запазиха при Путин и при друг изход се страхуват да загубят всичко включително и офшорните си капитали.

Те го задържат, те го залъгват, те го шантажират и готвят заговор срещу него. В последно време те се активизираха, защото в Югоизточна Украйна народът води война с олигарсите и ако тези патриотични сили победят в Донбас, това ще предвещае техния крах и в Русия. Защото това, което става в ДНР е образ на нова Русия, Русия без олигарси, Русия по-честна и искрена, Русия православна, мъжествена и героична. Тази Русия, която толкова ни липсваше и която Путин  ни обещаваше.

Борбата за спечелване на Путин е в разгара си между три групи:  „ястреби”, умерени евразийци  и  противостоящата им „шеста колона”. Последната доминираше в 90-те години, после при първия мандат на Владимир Путин беше изтласкана от управлението, но успя да съхрани своите при това ключови позиции (хора като Чубайс например, б.пр.). При  президента Медведев на практика „шестата колона” се върна в пълен състав и сега в Кремъл се води борба на живот и смърт.

Най-главното - съдбата на мира, съдбата на Украйна се решава сега в Кремъл. Борбата е за сърцето на Путин, за неговата воля и неговите решения. Това е борба на руските патриоти срещу „шестата колона”, управляващите  от която фактически представляват агенти за влияние на Запада.

Бях един от първите, които бяха  за активната намеса на Русия в Крим, още преди да започнат събитията. Когато следях събитията на Майдана след свалянето на Янукович, аз събрах своите приятели и единомишленици и казах „Това е моята война!”. Винаги съм казвал, че руският свят трябва да бъде обединен отново и че Руската федерация не трябва да е краят. Ако Украйна не стане мост между Европа и Русия, ако тя остане бариера и санитарен кордон, за какъвто е предвидена от Запада, ако тя не промени своето отношение към Русия, то тя ще бъде обречена.  Предложих на моите приятели да приемем решение. И всички казаха същото: „Това е наша война!”. А в същото време „шестата колона” искаше да  изпуснем и да изоставим Крим… Ние (аз, Проханов, Жириновски) бяхме тези, които открито и остро говорехме това, което мисли целият руски народ.

В Крим Русия  навлезе твърде бързо и това беше прекрасно, защото спасихме живота на хиляди хора. Но това не дава право на московската бюрокрация да управлява сега в Крим безнаказано и както тя сметне за добре. Може да се каже, че  Крим се отърва леко (от Украйна, б. пр.).

В Донецк и Луганск ситуацията е различна. Там установяването на независимостта стана по-кръвопролитно и лидерите на опълчението са по-самостоятелни. Историята с референдума потвърди това. Путин ги увещаваше да отложат референдума, но те бяха наясно, че отлагането ще представлява свиване на знамената и те направиха това, което искаше народът. Те бяха пролели кръв и затова имаха моралното право да говорят с Москва ако не като равни, то поне със собствен глас и от собствена позиция. Ходът на Путин не беше ход  от геополитическата игра. Той беше резултат от натиска на точно тази „шеста колона”, която настояваше да изоставим Югоизтока и да се ограничим само с Крим.

Путин направи всичко възможно да превърне корупционната прозападна държава, каквато беше Руската федерация, в суверенна държава. Но той стигна до едни естествени предели. По нататък е необходима истинска революция.  „Корпорацията Русия” при нарастващата конфронтация повече не може да съществува. Мисля, че Новорусия и Крим като част от новия проект за построяване на  „Голяма Русия” на съвършено други принципи, трябва да станат полигон и авангард за обновяване и оздравяване на самата днешна Русия.