Беата Залот

превод: Лъчезар Селяшки

***
Ето ме -
цяла пролетна -
от насъбраната зеленина на листата,
от отминалото време,
от изслушаната молитва,
от разиграните под кожата нерви…
От твоите шепоти.

***
А в моята градина
някакъв мъж
с джобно ножче е издълбал името ми
в кората на дървото.
Боли.

***
Вятърът напусна градината,
обиден на непослушните
дървета.

Отиде си,
както суетният мъж си отива.

***
В градината ми
расте за мен ковчег.
Той има още милион листа
и надеждата, както аз,
че няма да е още утре…

НА БАЩА МИ

Покатерваше се някога на върха на елата,
за да предумаш пчелите да се върнат.
Постоянно лекуваше махмурлука след сватбата
                                                 на царицата майка.
Спасяваше ги, когато чуеше тяхното сиротно пеене.

Не дочака лятото.

НА СИНА МИ

Това няма да бъде нито приспивна песен,
нито приказка.

Пази се от покварени хора, от политика и подлост.
Обичай дърветата и животните.
Довери се на Бога.

Бъди щедър,
разточителен бъди.
И винаги нащрек.

Разчитай на близките.
Не брой парите, нито враговете.
Радвай се на света.

Не бой се от смъртта.

***
Истинският рай започва няколко километра далеч
                                                      от моето село.
Мога да стигна до него, вървейки по края на гората.
                                                     Когато животът ми
изгуби смисъл, ще напиша писмо и ще ида там.
                                                    Дори ако това е само
илюзия.

***
На Великден
мама приготвяше за пчелите
питки с пудра захар.

И делеше
хляба
с вкус на небе.

***
Няма нищо по-печално
от сирашкото пеене
на пчелите.

Баща ми
допираше ухо до кошера
и казваше:
„Нямат майка.”

След това
събираше две пчелни семейства
или пък им придаваше
нова майка царица.

А те
можеха да я убият
или приемат.

***
Дядо ми Ян
вървеше достолепно
по пътя през върха.
И едрееха в погледа му зърната
                       на още неузрелите
житни ниви.

***
Нека ангел
сънуваш, сине.
Нека под клепачите на нощта
се разтопи тъмнината - чак до сияние.
Нека от разсъмването
мислите ти да бъдат
по-красиви.
Нека никога не ти се струва,
че оттатък
няма цветове.
Утре за тях ще ти разкажа.

***
Мога да ти покажа света
преобърнат, като в котешко око.
Мога да ти донеса ухание на лято
в празна бутилка от вино.
Мога да ти дам
енергията, омагьосана в буквите.
Мога да се появя в сънищата ти.
Мога
         от дума една да отмина.

***
Ти каза:
„Да се оженим.”

Искаш да ме получиш
като пари в банка

и да ме прахосаш.

Искаш теб
да прахосам.

***
Аз съм
като ливада - цветна,
благоуханна.

Като сън,
изчезваща
винаги навреме.

Само не се приближавай
много -
в мен също има болка и страх,
има смърт.

И изцапани от мастило длани…