Георги Стойков

Връзката между българския и руския народ, и по-специално с Плевен, има своите исторически корени. По време на Освободителната руско-турска война от 1877 - 1878 г. плевенската земя приюти навеки костите и кръвта на повече от 30 хиляди руски войници и офицери. В Русия името на нашия град се произнася с уважение и признателност. Много личности от Плевен още преди Освобождението са свързани с Русия и нейната култура. Ще спомена само някои от тези личности, получили образованието си там:

ГЕОРГИ ЯКОВЛЕВ КИРКОВ - през 1872 г. следва в Петербург в Технологическия институт, а през 1876 г. завършва висше образование по физика в гр. Новорусийск. В освободена България той е един от първите директори на Народната библиотека в София, а по-късно - директор на Държавната печатница.

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ ОДЖАКОВ - инициатор за изграждането на мъжката гимназия в Плевен “Александър Втори”. Той е в Русия от 1866 г. , учи педагогика, история и юридически науки. Този енциклопедист се завръща в България заедно с руските освободителни войски, по-късно оглавява Народната библиотека и е автор на много правни и педагогически изследвания.

Образованието си в Русия получава и ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ КИРКОВ, бъдещият трибун на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), журналист и поет, създател на “Работнически марш” и “Дружна песен”.

Основателят на Градския общински театър в Плевен след Първата световна война, актьорът АЛЕКСАНДЪР ГЮРОВ, получава образованието си в Императорската театрална школа в Санкт Петербург.

Видният наш историк и езиковед, единственият академик от Плевен до 9 септември 1944 г., ЮРДАН ТРИФОНОВ, е възпитаник на Петропавловската семинария в гр. Лесковец.

Десетки са още имената на възпитаници на различни руски школи, но не бих пропуснал един от най-дейните - СТОЯН ЗАИМОВ - създател на паметниците на признателността в Плевенския край и в България.

Тази натрупвана с десетилетия обич даде нов тласък на връзките ни през 70-те години на миналия век. Началото на дружбата между Плевен и Ростов на Дон бе сложено на 12 ноември 1963 година. През следващата 1964 година бе приет план за укрепване на интернационалната дружба между трудещите се от Ростовска област - СССР и Плевенски окръг - НРБ. Още същата година започна активната размяна на делегации от партийни, стопански и културни деятели. Три града от нашия окръг се побратимиха с градове от Ростовска област: Таганрог с Червен бряг, Шахти с Никопол, Новочеркаск с Левски. Установиха се производствени връзки между Машиностроителния завод “Н. Й. Вапцаров, Плевен и “Красний Аксай”, в Ростов, между завод “Сергей Миронович Киров”, Долна Метрополия и завода за комбинирани фуражи в гр. Салск, между консервния комбинат “Георги Кирков”, Плевен и консервния комбинат “Смичка” в Ростов, между ростовската макаронена фабрика и макаронената фабрика “Георги Димитров” в Червен бряг. Установиха се стотици лични връзки между различни специалисти и граждани от нашия окръг с личности и колективи от легендарния донски край.

Започна размяната на журналисти между ростовските вестници “Молот” и “Вечерний Ростов” и нашия вестник “Септемврийска победа”. През 1969 г. младият поет Аршак Тер-Макарян цели две седмици прекара в с. Ясен като личен гост на поета Хинко Георгиев, написа чудесен цикъл от стихове за Вит и за България. Той се превърна в двигател за по-интензивни връзки между литераторите от Плевен и Ростов на Дон.

Разбира се, силите бяха неравностойни. Ростовската писателска организация бе трета по големина в Руската федерация, след Московската и Ленинградската, и разполагаше със свой дом и мощно книгоиздателство. В редовете й имаше респектиращи имена - Михаил Шолохов - сталински и нобелов лауреат, Виталий Закруткин, Анатолий Калинин и Владимир Фоменко - лауреати на държавни награди, Михаил Соколов, Петър Лебеденко, Борис Изюмский и редица други, известни в цяла Русия.

Първата официална писателска делегация от Плевен замина за Ростов на Дон в края на месец октомври 1971 г. В състава й влизаха: Димитър Василев, Николай Мизийски, Спаска Гацева, Хинко Георгиев, Георги Русев и Георги Стойков. Първи срещи на донска земя, първи запознанства, посещение в гр. Таганрог в дома на Антон Павлович Чехов, в музея на Донското казачество в гр. Новочеркаск и древната столица Старочеркаская, гостуване в казашката станица Кочетовка - на гости на Виталий Закруткин, среща с работнически колективи, посещения на няколко колхоза. На следващата година - септември 1972 - в Плевен гостуваха известните ростовски писатели Виталий Закруткин, Александър Бахарев, Ашот Гарнакерян, Борис Изюмский, Николай Скребов, Даниил Долински, Борис Куликов и Анатолий Гриценко. В следващите срещи делегациите бяха по-малобройни, но измеренията на творческите връзки ставаха по броя на преведените книги. През 1981 г. Партийното издателство в София отпечата повестта на Виталий Закруткин “Майка човешка” в превод на Елка Хаджиева. Преди това обаче - още през 1969 г. - глави от “Майка човешка” бяха публикувани като подлистници в окръжния плевенски вестник в превод на Коно Конов, който беше завършил руска филология.

През 1984 г. Ростовското издателство отпечата книгата “Плечом к плечу”, в която намериха място творби на 19 български и 17 ростовски автори.Съставители на антологията бяха от българска страна Камен Калчев, Александър Муратов, Богдан Митов и Георги Стойков, а от Ростов на Дон - Виталий Закруткин, Алексей Коркищенко, Николай Скребов и Генадий Сухорученко. Общуването между отделни творци също придоби реални измерения. Аз имах такова тясно сътрудничество с автора на романа “Червените пагони” - Борис Василевич Изюмский. Той се зае да пише книга за Плевенската епопея - 1877 г. Тъй като и аз проучвах тези събития, предоставих му голяма част от документите, с които разполагах и главно за участието на българите като водачи и в разузнаването. Тях той използва при работата си над романа “Плевенските редути”, който пловдивското издателство “Христо Г. Данов” отпечата през 1978 г.

В знак на благодарност Борис Изюмский ми предостави негови проучвания и документи от ростовските музеи за участието на казашки подразделения в боевете край Плевен, които аз използвах при написването на романа “Южни хълмове”.

Първата книга, издадена в гр. Ростов на Дон от плевенски автор бе детската повест на Николай Мизийски “Жълтото домино” в превод на поета Николай Скребов. Тя бе драматизирана от същия преводач и поставена под заглавие “Жълтата маска” в Ростовския театър на младия зрител от режисьора Николай Ерьомин, включена е в 50 представления в града и играна след това в градовете Липецк и Харков. На следващата година беше поставена от Ерьомин и в Плевенския драматичен театър.

След промените през 1989 г. връзките между Плевен и Ростов на Дон съществуват на общинско равнище почти символично. Сега се правят опити от Дружеството на писателите в Плевен да съживи тези връзки, но дали ще успее - бъдещето ще покаже. В момента само творци от по-възрастното поколение си разменят писма и картички по различни поводи, но и те постепенно секват. Нито книги, нито вестници идват от гр. Ростов на Дон. Оскъдна е информацията за духовния живот във все още водещата се за побратимена на Плевен област.

Остава в душите на нас, вкусилите от богатството на руското художествено слово, надеждата, че тези контакти ще се възродят. И колкото по-скоро, толкова по добре.