ИЗ „НА ОТКЪСНАТ ОТ ВРЕМЕТО ЛИСТ” (2013)

Драгомир Шопов

ВИДЕНИЕ В ЕДИН НЕДЕЛЕН СЛЕДОБЕД

Във кафенето. Сам.
Трепти отвън
усмивката на слънцето
в дървото.
Един художник
светъл като сън
рисува църквата.
Това не е ли Джото?

А този непознат човек,
подпрял чело
в стъклото на една витрина -
защо ми спомня
хромия Лотрек?
Видях го аз.
Сега
или преди година?

А тук,
по този тротоар
жена със роза
времето пресича.
Сега й я поднесе Реноар,
за да покаже
колко я обича.

Но после - буря с дъжд.
Безумен дъжд -
отгде дойде
виденията да отнеме?
И аз усетих изведнъж,
че пак съм сам
във днешното бездушно време.

И как изчезва всяка красота!
И как от мене нещо си отива!
Безсилен
в самотата си стоя,
защото Бог
не ме наказа
с порива за съпротива.

2009


СТЪПКИ ВЪВ ВЪЗДУХА

Уморих се да бъда тук.
Омръзва ми този живот некрасив.
Ако се преродя в някой друг -
ще му забраня да бъде жив!

Отива си, всичко от мен си отива.
Олекват крилата ми. Просто летя.
Небето е светло, безкрайно, красиво.
На него съперничи само смъртта.

Прости за думите - изречени и премълчани.
За всички добрини излъгани - прости.
Не знам какво след мене ще остане -
навярно любовта, в която все си ти.

Сълза бе живота ми днес и преди.
Навярно и утре сълзата ще свети.
И аз ще вървя по ония следи,
които остават след всички поети.

2012


ХЛЯБЪТ НА МАМА

Каква зима. Сняг не вали.
Небето оголено свети.
В светлината сега ме боли
за всички надежди засети.

Как искам да ги запазя,
да им дам топлина.
Да ги защитя от всяка омраза,
от раните на деня.

Тогава ще видя
как мама се свежда
над нощвите в зимния хлад.
Тя ще омеси не хляб, а надежда
за гладния свят.