БИТИЕ

Виктор Кирюшин

превод: Тихомир Йорданов

БИТИЕ

Просто поглед, среща, мрак
и притоплена вечеря.
Мисъл е животът: пак
нещо скрито да намериш.

Но… издънване. Провал.
И такава нощ Бог даде.
На върха ти с друг си спрял,
сам си само като падаш.

Над течащата река
духа вятърът извечно.
В глуха пустош той така
теб запраща надалече.

Ето, идва на свой ред
туй, което многократно
е вървяло все напред,
да се връща тук обратно.

Миналото е лоза -
тя във бъдното пробива.
От разкайване сълза
идващите не проливат.

Тъй е винаги, светът
се отваря сам веднага:
само видното на съд
по човешки се подлага.

Все пак тайния си срам
не отхвърляй малодушно,
за да не изчезне там -
в лабиринта с дим опушен.


В РОДНАТА КЪЩА

На завеската - розово зайче,
пее птичка, безгрижна и тя.
Мама рано е станала, май че
да разбуди в дома сутринта.

Над градината облаци плават,
борът дъха на прясна смола.
Вкъщи топло и сговорно става -
ти кога ли такваз си била?

Пропътувах със влакове бързи,
в гостни стаи, студени стени
и увлечен на спорове в бързея,
и в различни измени, злини.

В мен размекнала зверската нежност,
като свещ ти до мен се топиш.
И защо ли сега безметежно
пак на моето рамо тежиш?

Сякаш нямахме ние печали,
ни горещи сълзи… и за мен
сякаш всичко е като начало -
жежко лято,
безоблачен ден.