Франя Шрамек

превод: Пенчо Симов

Думите, които бих изрекъл, не ги знам.
Ала имам си градинка, кътче с рози.
С песен славей ако ви примами нощем там,
знайте, вместо думи, имам кътче с рози.

Махнах тръните им - болка да не причинят.
Викнах и светулки - хубаво нали е?
Пак ще ги помоля с вас да дойдат в моя кът.
Само че обичате ли рози вие?

Предпочитате звезди ли? С радост бих умрял,
стига моят кът след туй в звезди да блесне цял.
Но да не умирам. Няма като този
шепот, скрит за вас сред кътчето ми с рози.